„Пиета“ скулптура на Микеланджело

Ренесансовата скулптора представлява седналата Дева Мария, която държи в скута си тялото на сина си, Исус Христос, след свалянето му от разпятието. Скулптурата е изваяна от един-единствен блок, закупен от мраморната кариера в Карара, откъдето се добива мрамор още от времето на Древен Рим. Микеланджело го избрал лично. Образът на Дева Мария е на една много млада, нежна жена. Когато критикуват това, че Дева Мария изглежда твърде млада за майка на 33- годишен мъж Микеланджело отговаря : „Нима не знаете, че целомъдрените жени остават свежи много по-дълго от тези, които не са такива? Колко повече това може да се отнася до Дева Мария, която никога не е изпитвала и най-малкото ласкателно желание, способно да промени тялото и? Дева Мария носи кърпа, подобна на качулка, която покрива косата и, а роклята и е широка и надиплена. Именно там, в дрехата и, се крие и едно практично решение – забелязва се, че главата на Мария изглежда малко по-малка и не съвсем съразмерна спрямо по-широкото и тяло. Това е така, защото Микеланджело си е представял сцена, в която тя сякаш люлее като в люлка порасналия си син. Това е наложило и долната част на тялото и да е по-широко. За прикриването на тази диспропорция спомогнали набраните и дрехи. Погледът и е сведен в печал, лявата и ръка е разположена отстрани на тялото и, сгъната в лакътя и с дланта нагоре. Дясната е под тялото на Исус Христос, поддържайки младия мъж. Исус е представен по познатият ни вече начин,  – с къдрава коса до раменете и брада. Лицето му е издължено и младолико. Тялото му е атлетично и слабо. Около кръста му е завързан плат. Дясната му ръка пада свободно отстрани на тялото. Главата му е отметната назад. Роклята на Дева Мария се стели по пода и така от тялото и се виждат само дланите и лицето, нейната скромност, изразена дори в сведения и поглед контрастира с безжизненото, почти голо тяло на младия мъж. Това е скулптора, свързана не толкова с християнската църква, колкото с огромната трагедия на това родител да надживее детето си.

Описание:
Натали Платнарова

„Раждането на Венера“ – картина на Сандро Ботичели

Sandro_Botticelli_-_La_nascita_di_Venere_

„Раждането на Венера“ е картина на италианския художник от тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно. Картината представя мита за раждането на Венера, римската богиня на любовта.

Фонът е морският бряг.Богинята се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. Венера е висока, не много слаба, с малки гърди и дълга медноруса коса, вързана на опашка, от която са се измъкнали няколко кичура и се веят от вятъра. Тя стои изправена в раковината напълно гола. Дясната й ръка е свита към тялото, прикривайки едната й гърда, а с лявата прикрива слабините си, държейки косата си. Отляво на картината е изобразен Зефир, богът на западния вятър. Висок и строен, с дълга къдрава кестенява коса, големи кафяви криле на гърба си и синьо наметало увито около кръста и ръката му, той е наклонен към богинята, а бузите му са издути – той е вятърът изпълнен с цветя, който движи раковината. Зефир е в обятията  на съпругата си – Флора, нимфа на пролетта, цветята и пробуждането на природата. Тя седи на левия хълбок на съпруга си  и го е прегърнала, като ръцете й са сключени на кръста му. Флора също е с дълга медноруса коса, която се вее на вятъра, през тялото й е наметнато кафяво наметало, а устните й са леко притворени, все едно вдъхва живот на новата богиня Венера. Вдясно от Венера на брега стои една от грациите, която посреща богинята. Тя също е висока, с дълга чуплива медноруса коса , боса, облечена в дълга бяла рокля на сини цветчета. В ръцете си държи червено наметало, което се вее на вятъра и с което трябва да покрие голата богиня. Зад грацията се виждат дървета, които са се раззеленили и сякаш и те приветстват новата богиня.

Описание:
Вероника Кирилова

Мона Лиза, картина на Леонардо Да Винчи 2

mona-lisa

Картина на Леонардо Да Винчи, наричана още Джоконда. Изложена в Лувъра – Париж.

Джокондата е най- известният образец в портретния жанр от времето на италианския ренесанс.

Какво изобразява тя?

Млада жена, облечена в тъмни дрехи, която седи в кресло и сякаш е полуобърната, като лявата ръка е облегната на подлакътника на креслото, а дясната е поставена спокойно върху нея. Девойката е обърната с лице към зрителя – косите и са разделени на път по средата и падат свободно покрити с воал. Типично за времето си е представена с обръснато чело и вежди. Дрехата е тъмнозелена на цвят и има гънки /набор / на деколтето.Ръкавите леко жълтеят. Лицето е полуизвърнато и погледът ни следи , откъдето и да погледнем картината!! На устните е изписана полуусмивка – лека, ефирна и загадъчна!

Зад девойката е нарисуван прекрасен пейзаж- отначало пустинен, а после с езера и потоци, зад коите се открива гора , причудливи скали и най- отзад заснежени върхове!

Коя е Мона Лиза? На този въпрос няма еднозначен отговор.

Предполага се, че е Лиза Герардини – младата съпруга на виден флорентински търговец -Франческо дел Джокондо, поръчал картината в далечната 1503 година. Някои по-смели предлагат екстремна версия, че това е самият художник, но в женски образ!

Кое е най – специфично за тази легендарна картина – женската красота? Или по- скоро това, което прави от всяка картина изкуство, а понякога, както в случая и легенда? Това е нейната ОДУХОТВОРЕНОСТ! Величието на Леонардо е в това, че той открива в едно бих казала типично за времето лице на младата жена / с избръснато чело и вежди, защото това се е считало за красиво /цяла вътрешна вселена!

Картината има душа и тя струи от платното /макар и сравнително малко по размери – 77/53см /.Тук огромно значение за нашето възприятие има техниката на великия майстор наречена “Сфумато“. Сфумато е техника в живописта, използвана за първи път от Леонардо да Винчи.При нея всички контурни линии са в лека мъгла- като размити!Това особено смекчава силуетните линии и придава известна нереалност на образа – като в сън…Оттам и прословутата загадъчност на усмивката…. Усмихва ли се Мона Лиза или не?! И ако се усмихва – на кого и какво? Ще остане тайна, но всеки, който има удоволствието да се наслади на произведението, ще намери своето обяснение дълбоко в себе си! В това именно се състои гениалността на тази картина! Тя е пленителна за толкова поколения хора, защото отвежда човек в размисъл за вътрешния мир, ако отидем и по- далеч,в дълбоко себепознание, особено важно за хората, които търсят по- дълбокото и повече от зримото !

Описание:
Нели Пехливанова