Хан Аспарух

Хан Аспарух е български владетел, основател на Дунавска България. Историческата информация за него е оскъдна, но се предполага, че неговият род е Дуло и е роден около 640 г. Част от племената под контрола на неговия баща Кубрат са водени от Аспарух по време на войната с хазарите и с цел да избегнат пълно изтребление те достигат устието на р. Дунав около 670 г. След преговори с византийското правителство той получава разрешение да премине реката и да се засели около нейното устие. По-късно влиза в конфликт с Византия и след победата му на Онгъла Аспарух сключва примирие с империята през 681 г. когато е и официално призната територията под негов контрол. В последствие влиза в съюз с редица славянски племена и така създава Дунавска България. Започва укрепване на държавата, която в последствие ще се превърне в ключов фактор в европейската и регионална история.
На снимката, вероятно от исторически български филм, виждаме човек с остри черти, на средна възраст. Изразени скули на лицето, гъста черна брада и мустаци. Облечен е в характерна бойна униформа от неговата епоха – метален шлем с конска опашка на върха, ризница и огърлица от злато и скъпоценни камъни.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни: Уикипедия, Гугъл

Александър Стамболийски

Александър Стамболийски (1879 – 1923) е български политик от Третото българско царство, лидер на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и министър-председател в правителството на БЗНС (1919-1923).
Роден е в с. Славовица, Пазарджишко и получава земеделско образование в Садово и Плевен. След това учи философия и агрономия в Мюнхен. Още с влизането си в политиката той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът се превръща в политическа партия. Самият той пропагандира, че обществото се дели на съсловия и понеже в българия преобладава земеделското съсловие то според него и властта трябва да е в ръцете на БЗНС. По убеждения той е републиканец и пацифист, което му докарва редица проблеми в Царство България. Стамболийски е категорично против участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава е изключен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1928 г. е използван за преговори с бунтовниците. Вместо това той самия оглавява въстанието и е избран за председател на Радомирската република. След разгрома на бунта, той се укрива, но в последствие е амнистиран.
Като министър председател Стамболийски е силно ограничен във външен план , защото България е губеща след Първата световна война, но все пак се опитва да води позитивна външна политика. Някои дори го обвиняват в съмнително близки връзки с Белград. Във вътрешен план извършва редица реформи като поземлената, въвежда трудова повинност, опростява правописа и др. На практика е наложена земеделска диктатура комбинирана с авторитарно управление. Извършват се редица репресии срещу буржоазията, както и привърженици на БКП.
Губейки позиции в обществото с изключение на земеделското съсловие, срещу Стамболийски е извършен преврат организиран от Военния съюз и подкрепен от двореца в резултат на което е свален от власт. В последствие Стамболийски е убит от членове на ВМРО.
Днес родната му къща в Славовица е музей, а град Стамболийски е кръстен на него.
На снимката Стамболийски е на средна възраст, погледът му е вперен напред. Мустаците му са със завити краища. Косата му е гъста и къдрава. Веждите също. Облечен е в риза, сако и вратовръзка.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни:
Уикипедия

Александър Цанков

Александър Цанков е професор в Софийски университет, български икономист, юрист, политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение. Той е министър-председател в периода 1923-1926 г., председател на парламента (1926-1930) и министър на образованието (1930-1931). По време на своето управление Цанков насърчава извънзаконни и престъпни действия за разправа с политическите опоненти, което редица чужди наблюдатели определят като най-безскруполното правителство в Европа по това време.

Роден е през 1879 г. в гр. Оряхово. Учи право в София и икономика в Мюнхен. Работи в Българска народна банка и Министерство на търговията. Преподава в Софийски университет.
През 1921 г. Ал. Цанков е сред основателите на Народния сговор. Неговото правителство е коалиционно, с ясна цел да успокои напрегнатата политическа обстановка в началото на 1923 г. Трябва да се отбележи, че политическата ситуация в страната е била много тежка по негово време. Избухват Юнското и Септемврийското въстания, които са подбудени от Комунистическата партия. Тази партия прибягва до редица терористични действия включително извършва и един от най-кървавите атентати в европейската история – този в софийската църква „Св. Неделя“, където загиват 135 души и над 500 са ранени. Повечето от засегнатите по време на този атентат са интелектуалци и военни т.е. цвета на нацията по това време. Извършен е и опит за атентат срещу цар Борис Трети в прохода Арабаконак от страна на комунистите. От своя страна Ал. Цанков прокарва Закон за защита на нацията, който се използва за различни репресии срещу инакомислещите. Във външен план правителството е в почти пълна изолация.
Ал. Цанков активно участва в спасяването на българските евреи. След установяване на комунистическата власт в България в края на 1944 г. той емигрира, създава българско правителство в изгнание и се установява в Аржентина, където умира през 1959 г.
На снимката виждаме възрастен мъж със строги черти на лицето, на възраст около петдесет години, с леко смръщени вежди и остър, пронизващ поглед. Леко плешив, широко чело. Остър нос, и добре оформена брада и мустаци. Облечен е официално – тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка.

Описание:
Стоян Досев

Александър Дондуков Корсаков

Княз Александър Донуков е руски княз, офицер и генерал от руската царска кавалерия, който е взел активно участие в Руско-турската война, довела до Освобождението на България.

Роден е през 1820 г. в семейството на дворянин в Санкт Петербург. Завършва юридическо образование, след което се отдава на военна кариера, където достига до генералски чин. Участва в Кримската и Руско-турската война. По-късно е генерал-губернатор на Киевска и други области в рамките на Руската империя.

През 1878 г. пристига в България със задачата да оглави временното управление съгласно договорките от Берлинския договор и да помогне за укрепването на младата българска държава. Активно съдейства на про-българските движения в Източна Румелия, която е останала в пределите на Османската империя. Участва в изработването на Търновската конституция, както и в Учредителното събрание във Велико Търново. Има огромен принос в изграждането на българското образование, медицина, войска и др. След възкачването на трона на Александър Батенберг се завръща обратно в Русия, където умира през 1893 г.

На негово име е кръстен основен булевард в българската столица.

На снимката виждаме княз Дондуков като млад. Фотографията е черно-бяла. Князът е в офицерска униформа, украсена с многобройни ордени. Прическата му е с път, косата му е къдрава, мустаците и брадата са добре оформени. Погледът му  излъчва решителност, но и дружелюбност. Позата му е леко приведена наляво, лицето му е слабо с добре оформени черти.

Източник: Уикипедия България

Описание:
Стоян Досев

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, е български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ дават основания на много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Данните за неговия живот са доста оскъдни. Известно е, че е роден в  Самоковска епархия през 1722 г. и умира през 1773 г. на път за Света гора. През 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир на полуостров Атон, където написва и „История славянобългарска“. Тя се счита за първата по-детайлна писмена история на българския народ.

Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското Възраждане. Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения носят неговото име.

На изображението виждаме отец Паисий в неговата монашеска килия в Хилендарския манастир. В ръката си държи бяло перо, с което вероятно пише История славянобългарска, а пред него е нейният ръкопис. Облечен е в монашеско расо. Косата му е гъста, както и брадата. Можем да предположим, че прави важен препис от друг източник, в който е открил  информация за историята на българите.

Описание:
Стоян Досев

Георги Сава Раковски

Г.С. Раковски е роден през 1821 г. във възрожденския град Котел в
сравнително заможно търговско семейство. Семейството му винаги е
подпомагало освободителното движение под различна форма.
Завършва местното килийно училище и по-късно гръцко училище в Цариград.
Включва се активно борбата за независимост на българската църква. Владее
няколко езика и изучава в детайл българските традиции като издава
няколко етнографски труда. Създава различни групи, чиято основна цел е
свободата на Отечеството. Няколко пъти е арестуван, най-вече заради
участието си в различни брожения срещу чорбаджиите по български земи.
Създава и чета, която броди в Източна Стара планина и защитава
българското население. Подгонен от турската власт, Раковски е принуден
да живее в емиграция в Сърбия и Русия. Постоянно създава и се опитва да
прилага своите планове за освобождаване на България най-вече чрез чети
от български емигранти, които трябва да „вдигнат“ народа. На практика,
няколко подобни опита са обречени на неуспех. Раковски мечтае и за
Балкански съюз, където всички страни в региона трябва да се обединят в
една силна конфедерация. Георги Раковски е идеолог на българското
национално-освободително движение. Неговите идеи се използват от Левски,
за при създаването на Български революционен комитет, който поставя
началото на организирани действия на национално ниво. Раковски умира от
туберкулоза през 1867 г. в Букурещ.

На портрета виждаме слаб и вероятно висок човек. Чертите му са изпити и
показват издръжливост. Погледът му е насочен напред, към бъдещето на
неговия народ. Косата му е по-скоро рядка, както и оформеният мустак по
тогавашната мода. Облечен е в бяла риза, папионка и палто.

Описание:
Стоян Досев

МАДАРСКИЯТ КОННИК

madarski konnik

И като си помисли човек, че той е създаден само четвърт век след образуването на българската държава на Балканския полуостров!

Необикновено е самото място. Сред равнината се издига Мадарското плато. Към запад то се спуска като огромна скална завеса, набраздена с дълбоки гънки. Прилича на вкаменен стометров водопад.

На това величествено място, на 23 метра от земята, е изваян в скалата конник в тържествена стойка. Облечен е с надиплена горна дреха, която пада на гънки до коленете му. Обут е с широк панталон и заострени обувки. Лявата му ръка придържа ремъка на юздата, дясната току-що е отпуснала копието. То е забито в тялото на лъв, който се гърчи пред краката на коня. Конят пристъпва в тържествен ход – церемониален алюр, както се нарича. Зад него подтичва куче.

Това не е обикновена ловна сцена. Представен е българският владетел като победител. Лъвът е победеният неприятел, а кучето е верният народ, който следва владетеля.

И конникът, и конят са извърнали глава към нас, сякаш съобщават нещо – на всички, на поколенията. А то е врязано с едри букви в скалата пред конника. Надписът пред коня разказва накратко за едно историческо събитие. Той е на гръцки език. В превод на български запазено гласи:”…..Юстилиян императорът направи договор и се опита…българите и при Тервел дойде. На носоострязания император не повярваха чичовците ми в Солунско и в Кисинските селища и си отидоха. Неговият…един…чрез договор Тервел архонтът на императора даде…пет хиляди…императорът с мене победи добре.”

Така през онези далечни времена от скалите на Мадара било отправено посланието на хан Тервел към всички поколения за признаването на българската държава. Релефът представя  триумфът на българския владетел.

Мадарският релеф и надписите около него свидетелстват, че българските владетели от началните времена на българската държава са имали съзнанието, че големите събития от нейната история трябва да се увековечат както подобава на тяхното значение. Замисълът на този паметник е наистина грандиозен. Изпълнението не е било никак леко. Но неизвестния майстор се е справил отлично. Качен на двадесетметровото скеле, той е удълбал  полето около фигурите, очертал е с длето техните контури, а после е изваял и всички подробности.

Описание:
Илиана Влъчкова

БОЯНСКАТА ЦЪРКВА

Stitched Panorama

Славата си Боянската църква дължи преди всичко на своите стенописи. И днес, повeче от седем века след създаването им, те вълнуват с красотата, изразителността и дълбоката си човечност. Боянските стенописи са признати за едни от шедьоврите на европейското средновековно изкуство.

От стенописите на първата църква са запазени част в олтара. След изграждане на втората църква, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Църковната живопис, разказва в сцени образи Светото писание и преди всичко живота на Христос. Изобразени са и светци и мъченици на християнството, а също така и дарителите за построяването и изписването на църквата.

Името на художника е Боянският майстор.Той е високо школуван живописец. Познавал е творбите на други майстори и е спазвал канона на църковната живопис. Изписаните от него образи изразяват различна душевност, имат своя индивидуална характеристика. Сякаш от стената ни гледат съвременници на Боянския майстор.

В първото отделение на църквата са портретите на севастократорската и царската двойка. Представени са и двете в цял ръст.

Севастократор Калоян и жена му Десислава са най-старите запазени рисувани от натура портрети в българската живопис. Лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най-красивия образ на епохата. И двамата са облечени в тържествени облекла. Калоян поднася модел на църква към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена. До портрета на Калоян и Десислава има надпис със следното съдържание: „ Въздигна се из основи и се създаде пречистия храм на Светия Христов йерарх Никола и на Свети великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на Свети Стефан, крал сръбски. Изписа се в българското царство при благоверния и христолюбив цар Константин Асен. Индикт 7 в лето 6767”. Това означава използваното летоброене годината 1259.

На отсрещната стена е изрисуван самия цар Константин Асен, който е братовчед на Калоян, с жена си царица Ирина, по произход византийска принцеса. Те са в златовезани дрехи и корони. Царят държи златен скиптър. Художникът е съумял да съчетае въздействието на одухотворените лица на Калоян и Десислава с точно възпроизвеждане на подробностите на облеклата и накитите. През дългите столетия на турското владичество образите на български цар и болярин са свидетелствали за времената на свободно българско царство.

 

Описание:
Илиана Влъчкова