Малки бетонни стълби се извиват стръмно надолу до спокойна, бистра вода. Отляво се вижда късче стена от пръст и трева. По частта от склона, върху която имаме поглед са нацъфтели дребни, розови цветя.
Бели, пухкави облаци идеално се отразяват по повърхността на водата. В левия край на картината е изобразена малка зелена лодка на пристан върху спокойната водна повърхност. Надвесеният клон над водата(горе вляво) е отпечатал сянката си върху лазура.
На стълбите, ниско долу, е седнала жена. Тя е с гръб към нас. Облечена е в къса, бяла рокля с розови презрамки и плетена сламена шапка, под която надничат руси кичури. Жената е зареяла поглед в пространството, подпряла скръстените си ръце на голите си колене.
Картината е тиха, спокойна, умислена. Дори водата не дава признаци на движение, само по леката накъдреност по повърхността можем да предположим, че подухва лек ветрец.
Описание:
Натали Платнарова