„В гнездото кукувица“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Рано през пролетта птичият свят се разшета-кой подкърпваше старото гнездо, кой правеше ново, само Драги ми господине се колебаеше дълго време, дали да си направи ново гнездо, или да ремонтира старото и да изкара в него още една година…Ку-ку!…Ку-ку!-чухме викове от гората и Пешеходецът който си подсвирква с уста ни съобщи, че видял рано сутринта кукувицата. Тя не била сама, ами водела от Индиите много кукувици със себе си… Ние веднага оставихме своята работа и отидохме в гората да разберем откъде се взеха толкова много кукувици. Там видяхме нашата стара кукувица, която по най-хитър начин миналата година измами свраката и пъхна яйцето си в нейното гнездо. Заедно с нея от Индия бяха надошли много кукувици… Дни наред ние ги шпионирахме, както това сме правили и друг път…Много скоро ние разбрахме, че те искат да снесат яйцата си в чужди гнезда, затова обикалят навсякъде из гората и се мъчат, ако могат, да заблудят някоя сврака. Не се минаваше ден някой от нашето ято да не се прибере привечер и да не каже, че еди-коя си кукувица успяла да снесе яйцето си в еди-кое си свраче гнездо… Кукувиците покукаха и се пръснаха из гората, а свраките съвсем успокоени продължиха да лежат в гнездата си и да мътят. Те мътиха три седмици, в края на третата седмица почнаха да се хвалят една на друга, че чуват как малките им писукат в яйцата, а някои дори бяха успели да пробият твърдите черупки с човки. Щом гарджетата се излюпиха, всичките до едно голи и грозни, от всяко гнездо мъжката и женската сврака тръгнаха да търсят храна…За седмица време се облякоха, почнаха да ядат много, по цял ден писукаха и искаха храна. По това време забелязахме, че във всяко свраче гнездо си показваше човката и разтваряше голяма уста прилично на гардже пиле, само че по-едро от останалите. Разбрахме ние, че тези лакоми пилета са пилетата от кукувичите яйца… Аз наблюдавах гнездото на моята ланска познайница, освен кукувичето в него имаше още пет гарджета. Лакомото кукувиче до такава степен стана нахално, че почна да изяжда цялата храна, ни троха не оставяше за гарджетата… Един ден свраката, като погледна в гнездото, видя, че едно гардже лежи на дъното на полога нагоре с крачката си. Беше умряло…Без много да се двоуми, свраката се наведе, взе го в човката си и го изхвърли от гнездото. Лисицата, която обикаляше под гнездото на свраката, излезе привечер, намери мъртвото гардже и го изяде. Подир два дни мъжката сврака, щом донесе вода, намери също тъй гардже, обърнато по гръб на дъното на гнездото, хвана го с човка и го изхвърли навън…Така ден подир ден едно по едно гладните гарджета измираха и свраките ги изхвърляха от гнездото…“

Настъпва дългоочакваната пролет и птичият свят се изпълва с живот. Настава трескава подготовка за създаването на нови гнезда. Едни ремонтират, други майсторят съвсем нови, а трети като градското врабче се отказват от тази скучна и старовремска работа. Докато врабчетата прехвърчат, носейки сухи сламки и всичко необходимо за новите си гнезда, забелязват, че около тях се навъртат кукувиците. Те са наясно, че подлите и безотговорни птици отново ще се опитат да снесат яйцата си в чуждите гнезда. Врабчетата решават да бъдат изключително бдителни, за разлика от глупавите свраки, и така скоро разбират, че са били прави в предположенията си. Кукувиците дразнят свраките и използват моментите в които разярените птици се впускат в люти спорове с тях, за да имат възможност набързо да снесат яйцата си в оставените без надзор гнезда. Обаче всичко случващо се, не убягва от зорките и бдителни очи на врабчетата. Скоро пилетата се излюпват, а свраките погълнати от грижата за своите рожби дори не забелязват, че във всяко едно от гнездата им има по едно по-различно пиле. Така ден след ден родителите летят неуморно и носят храна на пилетата си без да съзнават, че почти всичко донесено от тях се озовава в човката на едно и също пиле. Това разбира се е кукувичето, което е по-едро от техните родни пилета и вного по-нахално. Ден след ден то поглъща цялата храна, едрее и става още по-жизнено и ненаситно, докато сврачетата започват да умират едно подир друго. Родителите така и не забелязват това, а по-усърдно и неуморно продължават да отлитат и да се връщат в гнездото носейки храна, която отново изяжда кукувичето. Скоро всички сврачета са мъртви от глад и изядени от лисицата, която се навърта под гнездата им. Така с хитрост, кукувиците без да полагат грижи се сдобиват с пилета, а свраките ги отглеждат, погубвайки неосъзнато собствените си рожби. Свраките, непрестанно заети да се карат с всички наоколо или пък да бърборят празни приказки, не успяват да осъзнаят хитрите кукувичи номера, нито пък разбират как отглеждат убиец в гнездата си. Разсъдливите и умни врабчета виждат и осъзнават всичко. Дълго време те се чудят, как глупавите свраки не могат да различат своето пиле от чуждото. А когато порасналите кукувичета чуват старите кукувици да кукат из гората отлитат без да се колебаят и оставят празни и безнадеждни сврачите гнезда. И въпреки че свраките са безпощадни и биха могли да разкъсат дори ястреб, те са безсилни пред хитростта на кукувиците. И така година след година те отглеждат чуждите птичета с много труд, обич и непрекъсната грижа, а техните сврачета загиват, победени от натрапниците.

 

Изображение:

Рисунката е черно-бяла и пресъздава жалкия край на сврачите пилета.От дясно на изображението е лисицата, която е настъпила с предните си лапи мъртвото свраче. Тя е със слабо и издължено тяло,завършващо с дълга и рунтава опашка, вирната нагоре. Две остри уши стърчат, готови да доловят и най-малкият шум. Под нея изпънато и безжизнено лежи сврачето. Разперило е крилца и опашка, и е затворило очи. Вероятно то е мъртво и всеки момент ще се озове в устата на лисицата. Над нея друго свраче като че пада право към хищната лисича муцуна, също загубило крехкия си живот. Отстрани Дебелачко наблюдава с ужасен вид. Други четири врабчета също са свидетели на смъртта на сврачетата. Едно от тях е Юнашка фланелка и изглежда не може да повярва как може глупавите свраки да отредят такъв край на децата си. Дали ако не бяха тъй-свадливи, приказливи и импулсивни, свраките щяха да са по-бдителни и отговорни към гнездата си? Може би тогава наглите кукувици нямаше да успеят да оставят яйцата си в полозите им. Дали са осъзнали, че отглеждат чуждо птиче, или отговорността им на родители дотолкова ги е погълнала, че не виждат очевидното? Глупави ли са, щом не разбират, че погубват живота на собствените си птичета, докато обгрижват чуждото? Но за тях всички излюпени пилета в гнездата им са родни деца…, а във всяко едно от тях, кукувичето писука гладно и настойчиво, докато останалите загиват тихо…

 

Изображение:

Картинката е черно-бяла. В центъра й има едно черно яйце от което се показва новоизлюпеното кукувиче. От всяка страна стоят по три свраки, които го гледат и вероятно му се радват, защото мислят, че то е свраче като тях. Свраките са високи и слаби, с тънки и остри човки. Всички са облечени в гащеризони, а една от тях дори се навежда към малката кукувица. Явно се радват на птичето и са щастливи да го видят и да чуят писукането му след дългото и непрестанно мътене през изминалите седмици. А край тях две врабчета стоят едно срещу друго и е видно, че разговарят развълнувани. Може би мислят как да споделят с тях, че това е птичето на кукувицата или пък се ядосват на глупостта им?

 

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

Холи – Фестивал на цветовете в Индия

Забравете за правилата! Забравете за нормите! Порядките! Съветите! Критиките! Злото! Негативизма! Забравете за всичко! Върнете се към детството си и се отпуснете…. Представете си много цветове и много хора на едно място! Представете си как всички тези хора са много широко усмихнати, как навсякъде се чува индийска музика, как всички те пеят в един глас. Представете си също големи тъпани, боси женски и мъжки крака, танцуващи в ритъм, под звуците на опияняваща музика. Представете си вълшебен прах! Прах във всякакви цветове! Жълто, розово, синьо, зелено, червено, лилаво, бяло…Представете си камили, слонове, бижута и деца…много, много деца…които тичат, смеят се, подскачат. А сега си представете, че едно от тези деца сте вие – малки, непринудени, весели, безгрижни…, усмихнати и любопитни към света. Игриви! Тайнствени! Или с две думи – Себе си!

Готови ли сте? …. Да се пренесете на едно различно място! Място на усмивките, танците, музиката, цветовете….мястото на доброто, равенството, прямотата, искреността, приятелството. Мястото, което ще ви хареса! И ще Ви накара да се усмихнете! Ще ви зареди с позитивна енергия и ще ви изцели. Мястото, познато още като Холи – един от най-цветните и атрактивни празници по света. Не е нужно да присъствате на него! Но определено трябва да го почувствате! … И така…

Холи е древен индийски празник, известен още като „Фестивал на цветовете” или „Фестивалът на любовта”.  В буквален превод, Холи означава „изгарям“ и символизира победата на доброто над злото, бодростта над умората, идването на пролетта и  края на зимата. Той се отбелязва в Индия и Непал през февруари и март и се чества като Ден на благодарността. Ден, в който хиляди търговци, занаятчии и обикновени семейства, благодарят на Висшите сили за добрата и плодородна реколта и отправят т.нар. молитва Хола следващата да е още по-добра. Ден, който жителите на Индия и Непал очакват с нетърпение, за да могат да се срещнат със своите близки, да се посмеят и позабавляват заедно. Ден, в който се дава прошка! На близките и на самия себе си!

В началото, Холи се появява като ритуал, с който се пожелава щастие и късмет на новоомъжилите се девойки. С течение на времето, се превръща в празник на пролетта, плодородието и цветовете. Празненствата започват в нощта преди Холи. Хората се подготвят като първо изчистват основно къщите си, след което се събират в центъра на града, палят огньове и извършват редица религиозни ритуали. Някои от тях са прескачане или обикаляне на огън и люлеене на люлки, съпроводени от ритуални песни и танци. Изключително интересно е и изгарянето на сламена кукла, наречена Холика – Тя е олицетворение на злото и демоничните сили, което също бива изгорено.

По време на фестивала, под ритъма на барабани и традиционни ритуални песни, хората се усмихват широко и искрено,вярвайки, че по този начин гонят злото далеч от себе си. Празненствата са съпътствани още с много игри и състезания, песни, танци, както и с шествия на богато украсени камили и слонове.

На следващият ден, още от рано сутринта всички излизат по улиците, за да се включат в карнавала на цветовете. Той представлява поръсване на хората с различни цветни прахове и мастила, направени от билки, които предпазват от  вируси и болести през сезона. Представете си само! Излизате на улицата и поръсвате непознат със син, жълт, розов, бял или какъвто се сетите прах и той ви отвръща със същото…При това с усмивка! Причината за този интересен и цветен ритуал е, че индийците вярват, че замерянето с цветни прахчета укрепва йоните в организма и съдейства за възстановяването му след зимният период, както и за подобряването на имунната система и психологическата нагласа на хората. Освен това, се смята, че веселието и ярките цветове, събуждат тялото и ума за нов живот и го зареждат с позитивна енергия. След поръсването с цветни прахчета, вечер хората посещават семействата си, приятели и врагове, за да си разкажат весели случки, да се посмеят, а след това да похапнат заедно деликатеси.

Празникът Холи вдъхновява много хора по целия свят да пресъздават традицията. Той учи на доброта, смирение, честност. Учи на  взаимно уважение, състрадание и справяне с житейските проблеми, пропъждайки злото от всеки. Празникът утвърждава равенството между хората, като по този начин не се обръща внимание на финансовото състояние на човек или заеманият от него статус в обществото. През последните години фестивалът се е разпространил в някои части на Европа и Северна Америка като пролетен празник на любовта, веселието и цветовете. Почита се най-силно в градовете Махтура и Вриндаван, които са свързани с раждането и  младежките години на бог Кришна и се чества цели седем дни. През този период, хората също се поръсват с цветни прахчета и посещават различни храмове в чест на своят бог.

А сега, затворете очи и си представете всичко това отново! 🙂

Описание:
Венелина Асенова

Тадж Махал

34661_650_

Тадж Махал се намира в Индия. Владетелят Шах Джахан го построява в тогавашната столица Агра, на брега на река Ямуна, в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. Мавзолеят е един от символите на Индия и e привлекателна туристическа дестинация.

Тадж Махал е огромна и внушителна сграда, проектирана така, че е красива откъдето и да я погледнеш. Той наподобява храм с три кръгли купола. Единият от които по-голям от другите два и разположен в центъра между тях. Изграден е на четириъгълна платформа, като във всеки ъгъл се издига по една висока кула. Мавзолеят може дори и да променя цвета си.Белият мрамор от който е изграден отразява небето и така сутрин паметникът на любовта е розов, през деня – бял, а на лунна светлина – златист. Впечатляващ е отдалеч, а отблизо още повече! Около 28 скъпоценни и полускъпоценни камъка от цял свят са инкрустирани в мрамора. В това число – син камък от Тибет, изумруди от Шри Ланка и кристали от Китай. Точно пред мавзолея има правоъгълен фонтан с множество дръвчета около него. Пътищата към сградата са в страни от фонтана, а в средата му има красиви фигури продължаващи по цялата му дължина. Помислено е и за опасности като земетресения – четирите кули са построени под наклон от главната структура, така че ако някога се сринат, да не повредят основната сграда.

По изграждането на Тадж Махал работели 20 000 души – работници, каменоделци, художници и други специалисти. Както и 1 000 слонове, които помогнали в преноса на тежките товари като камъни, скъпоценни камъни и други материали.

Комплексът има порта висока 30 метра, целта на която е да закрива гробницата докато не се мине през нея. Върху й има калиграфски надписи изглеждащи еднакви по размер, а това е постигнато като буквите са изписани все по-големи отдолу нагоре.

Около Тадж Махал има много легенди. Една от които разказва как императорът Шах Джахан е планирал да построи втори мавзолей от черен мрамор, на отсрещният бряг на река Ямуна. Но това така и не се осъществило поради конфликт между императора и синовете му.

Друга легенда гласи, че мавзолеят е стар храм на Шива. Тъй като изследваните скали и материали показват, че сградата е построена столетия преди управлението на императора. Твърди се, че Шах Джахан е направил основен ремонт на храма, за да го превърне в мавзолей на съпругата си.

Тадж Махал е познат в цял свят, но не всеки може да си позволи да го посети. И така един режисьор от Бангладеш се вдъхновява да направи реплика на храма в своята страна, за да могат повече хора да се насладят на красотата му.

През 19в. мавзолеят бил застрашен, тъй като британски генерал-губернатор планува да гопродаде на парчета. За щастие поради липсата на купувачи в Англия, Тадж Махал е спасен. Още един интересен факт е, че замърсяващия трафик не е позволен в близост до комплекса на мавзолея и туристите стигат пеша до него или с електрически автобуси.

Тадж Махал завинаги ще остане велика постройка, защото тя изразява безмерната любов на един мъж към своята починала съпруга.

 

Описание:
Ния Кръстева

Амитаб Баччан

amitab

Здравей, днес искам да ти опиша един много известен индийски актьор. Въпросният мъж се казва Амитаб Баччан. На 72 години, ръст 188 сантиметра. Косата му е черна на места леко посивяла. Ушите му са прибрани до главата, не стърчат. Има дълбоки ,черни на цвят очи ,веждите му са прави и се намират точно над очите. Носът му също е прав и леко заострен сякаш сочи надолу. Има бяла, къса брада която покрива пространството между носа, горната устна и  брадичката, без бакенбардите. Устните му са тънки и леко червенеят кожата му е със светло-кафяв привлекателен цвят. Няма бръчки, освен тези които се спускат от двете страни на малките му ноздри и достигат края на частта от лицето покрита с брада. Винаги ходи изправен с високо вдигната глава . Позата му излъчва сила и гордост, както и силна харизматичност, но без да изглежда надменен. Все едно е по-висш от тези пред него. Има дълги пръсти а тялото му е доста добре оформено за мъж на 72, но не е набито. Носи костюми, традиционни индийски облекла и дори спортни екипи пред медиите без да се влияе от мнението им.

Описание:
Деси Вълканова