Голяма синя антропометрия – картина на Ив Клайн

Картината „Голяма синя антропометрия“ на френския художник Ив Клайн е рисувана около 1960. Платното е над четири метра в дължина и е високо към три метра. Това, което представлява, е празно платно, върху което има петно син цвят. Петното е неопределимо – не прилича на нещо, разсипано отгоре, нито пък на случайно хвърлена с четката боя. Изглежда така, сякаш художника е намазал дланта си с гъста, тъмносиня боя, и после я е разнесъл по платното – първо нагоре, после надолу, после настрани. После е разтворил пръсти и го е разнесъл на още няколко места. Но, разбира се, за платно, което е толкова голямо, четката също е следвало да бъде по-голяма от длан. Ив Клайн всъщност е използвал цялото тяло на моделите си, за да им прави нов тип портрети – не на лицето или фигурата им, а на усещането, което добиваме за тяхното движение. Забележителни са две неща – първото е именно това усещане за движение, едва ли не за трептене на платното. Можеш да усетиш петното не като петно, а като белег, като знак за нещо, което се е случило там малко преди да го погледнеш. Другото впечатляващо е самото синьо. Ив Клайн е имал специална връзка с този тип синьо и е запълвал с него десетки платна през кариерата си. Синьото е толкова ярко и същевременно тъмно, че почти кара устата ти да се напълни със слюнка – изглежда сочно, или като нещо, което неудържимо искаш да докосваш. Може би заради това често пъти до неговите платна в музеите има големи надписи: „Докосването забранено“. Синьото и усещането за докосване за почти неуловими, почти извън думите.

Описание:
Севда

Серия картини: 10 AM is when you come to me Louise Bourgeois

Серията “В десет сутринта ти идваш при мен“ на френската художничка Луиз Буржоа е съставена от двайсет картини. Наредени в галерия една до друга, те заемат една огромна стена; всяка от картините е близо метър по дългата страна, и близо 40 сантиметра по късата. Всички картини без една показват ръце, които се докосват; върху хартия, начертана като нотен лист, Луиз Буржоа е рисувала с ярко червена, тъмна боя. Една ръка се протяга от края на листа и едва докосва другата ръка в срещуположния ъгъл. Усещането за докосване, което ще се случи след секунда, или което тъкмо се е случило, е много ясно. В някои картини, ръцете се докосват. Първата картина обаче, която е разположена в горния ляв ъгъл, е единствената, в която липсват пръсти – показва двете ръце на часовника; кръгъл циферблат, който сочи 10 часа. На един ред, малко под средата, отново с червено са написани на английски думите: В десет сутринта ти идваш при мен. Тъмночервеното е червеното на кръвта, на матовата повърхност на някои цветя, червеното, с което Луиз Буржоа е рисувала толкова често – защото, както казва тя, „Червеното е потвърждаване на всяка цена – без значение от опасността в битката – на противоречието, на агресията. То е символ на силата на емоциите“. Но чия е ръката, която се протяга към ръцете на художничката, която познаваме по сватбената халка на безименния пръст? Не ръката на съпруга й, на приятел или на роднина – цялата серия е посветена на нейния асистент. За него Луиз Буржоа казва, че всеки път, щом идвал в студиото й, сякаш я спасявал от дълбок кладенец. Пред тези картини, ние усещаме точно това – копнежа за докосване, надеждата да бъдеш спасен от друг човек.

Описание:
Севда

Ползван източник:
http://www.tate.org.uk/art/artworks/bourgeois-10-am-is-when-you-come-to-me-al00345

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

Под горещото огнено небе, като морско чудовище се вият тъмните ледени води на фиорда. В средата, между тях, върху дървен мост самотна фигура е извила тялото си, обхванала е главата си с ръце, опулила е очи и е разтегнала уста в непреодолим ужас граничещ с лудост. Два неясни, безразлични силуета се отдалечават зад гърба й, глухи за нечовешкия писък пронизващ хаоса от безнадеждност, меланхолия, самота и страх.

Описание:
Димитър Желязков