Етикет: художествена литература

Ричард Дайвър беше на двадесет  и шест години – хубава възраст за един мъж, разцветът на ергенството. Въпреки, че беше война, това бе добра възраст за Дик. Той беше вече твърде ценен, представляваше твърде голям капитал, за да бъде изложен на куршумите. Години по-късно му се струваше, че дори в закътаното си убежище той не се бе измъкнал леко, но това убеждение не се затвърди в него – през хиляда деветстотин и седемнадесета подобни мисли му изглеждаха смешни и той самокритично признаваше, че войната изобщо не го е засегнала. От наборната комисия беше получил заповед да завърши специализацията си в Цюрих и да вземе научна степен, както бе възнамерявал.

…

Той не знаеше, че е обаятелен, смяташе, че чувствата, които изпитва и които внушава на другите, са нещо обикновено за нормалните хора. През последната година в „Ню Хейвън” някой го бе нарекъл „Щастливеца Дик” и този прякор се запечата в паметта му.

…

Но Дик Дайвър – той беше най-завършен като личност. Тя мълчаливо му се възхищаваше. Кожата му беше червеникава и обгоряла от слънцето, също и късо подстриганата му коса. В горната си част тялото му беше малко космато, а очите му – блестящи и сини. Носът му беше леко заострен и винаги беше ясно кого гледа и към кого се обръща, а това е приятен израз на внимание, който ни ласкае, защото хората обикновено не ни гледат, ние случайно попадаме в зрителното им поле, те ни удостояват с един безразличен или любопитен поглед и това е всичко. Гласът му звучеше с малко ирландска напевност, подкупващо, но същевременно тя долавяше, че в този човек има твърдост,  самоконтрол и самодисциплина – нейните собствени добродетели.

„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура,  1980

Описанието изпрати:
Валерия Вълева

Високото й, красиво оформено чело беше заобиколено с къдри, които обгръщаха главата й като силуета на щит от благороднически герб и се виеха в златисти и пепеляворуси къдрици и масурчета. Очите й бяха светли, големи, влажни и блестящи, цветът на страните й не се дължеше на грим, а на силната млада кръв под прозрачната кожа. В тялото й се долавяха последните следи от детството – тя беше осемнадесетгодишна, вече почти напълно оформена, но като плод, който още е запазил мъха си.

…

Когато ходеше, държеше тялото си като балерина, не отпуснато напред, а с изящно изправена глава.

„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура,  1980

Описанието изпрати:
Валерия Вълева

Когато влязоха в сградата, посрещнаха ги звуците на „Леката кавалерия” от Супе, изпълнявана от оркестрово трио. Никол използва това, за да остане права, и нейната младост и красота така го поразиха, че вълнението, което се бе загнездило в него, се засили и го изпълни целия. Тя се усмихна с трогателна детинска усмивка, събрала цялата загубена младост на света.

…

Когато вървеше, по кремавата й рокля играеха сини и сиви отблясъци, а светорусата й коса заслепяваше Дик – всеки път, котаго се обръщаше към нея, тя се усмихваше, а когато минаваха под крайпътните светлини, лицето й засияваше като ангелско. Тя му благодареше за всичко, сякаш той я бе извел на танци, и докато Дик ставаше все по-малко сигурен какво е отношението му към нея, нейната увереност нарастваще – присъствието й беше тъй възбуждащо, сякаш тя бе събрала в себе си веселието на света.

…

Следващия път, когато се видяха, една седмица по-късно, той закъсня и Никол го чакаше на пътеката, по която той трябваше да мине на излизане от къщата на Франц. Косата й, опъната зад ушите, се разстилаше по раменете, лицето й изглеждаше току- що изплувало изпод косите и като че ли точно в този момент тя излизаше от гора и лунната светлина я обливаше. Излизаше от неизвестността; Дик искаше тя да няма минало, да бъде просто едно загубило се момиче, което няма друг адрес освен нощта, от която е дошло.

…

Лицето й, гладко като слонова кост и позлатено от замъгления от дъжда залез, беше по-обещаващо от всякога; тя беше с високи скули, по-скоро бледа, отколкото трескава, и всичко това напомняше за чистокръвно жребче – създание, обещаващо не само преходна младост върху сивия фон на годините, а истинско развитие: това лице щеше да бъде хубаво и на средна възраст; щеше да бъде хубаво и на старини – личеше си от структурата му и от чистотата на чертите.

…

Розмари реши, че тя е на около двадесет и четири години – лицето й не противоречеше на общоприетите представи за красота и миловидност, но същевременно то създаваше впечатлението, че най-напред е било изваяно като героичен образ – това личеше от волевите линии, от формата на челото й, всичко говореше за темперамент и характер и напомняше на Роден – а след това ваятелят бе решил да му придаде миловидност и бе стигнал точно до границата, когато една малка грешка на длетото би накърнила непоправимо първоначално вложената сила. С устата той бе поел отчаян риск – извивката й беше като лъка на Купидон от корица на списание, но въпреки това тя хармонираше с изяществото на всичко останало.

„Евгений Онегин“
Скот Фицджерълд
Народна култура,  1980

Описанието изпрати:
Валерия Вълева

Франц, който беше клиничен патолог, родом от Валдените, няколко години по-възрастен от Дик, го посрещта на спирката. Беше сдържан и с осанка като на Калиостро, която контрастираше със смирения му поглед; беше от трето коляно на рода Грегоровиус – дядо му бе преподавател на Краплен, когато психиатрията е излизала от бездната на времето, за да  стане наука. По характер беше горд, пламенен и стеснителен – ласкаеше се от мисълта, че е хипнотизатор. Първичното дарование на рода очевидно се бе поизчерпало, но Франц безспорно щеше да стане добър лекар.

„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура,  1980

Описанието изпрати:
Валерия Вълева

По лицето на майката имаше следи от минала красота, която мрежата от бръчици  по повърхността на кожата скоро щеше да заличи; в изражението й имаше едновременно и спокойствие, и живот и това го правеше много приятно.

…

Майка й беше най-добрата й приятелка, полагаше големи грижи да я насочва, нещо, което не е рядко явление за актрисите – забележителното в случая беше, че мисиз Елзи Спиърз не правеше това, за да компенсира собствени несполуки. Не беше огорчена от живота и не се оплакваше от него: два пъти се беше омъжвала и бе останала вдовица, но благодарение на жизнената си натура и двата пъти беше посрещнала със стоицизъм сполетялото я нещастие.

„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура,  1980

Описанието изпрати:
Валерия Вълева

… Той говореше бавно и стеснително; Розмари не беше виждала до сега такова тъжно лице: високи скули като на индианец, дълга горна устна и големи, хлътнали, златистокафяви очи. Бе заговорил само с крайчеца на устата си, сякаш искаше думите му да стигнат до мисиз Макиско  по някакъв заобиколен и ненатрапващ се начин; след минута той скочи във водата, дългото му тяло се плъзна по повърхността по посока на брега и постепенно спря.

…

Под външната свенливост на Ейб Норт се криеше такова отчаяно чувство за хумор, че я забавляваше и объркваше едновременно.

„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура,  1980

Описанието изпрати:
Валерия Вълева