Гледка над Каварна

Миналото лято (2017г.) в началото на септември месец, бяхме на почивка с моя приятел на едно прекрасно място, което се намира на нашето Черноморие близо до най-северната точка на България – Каварна.
Беше много горещ топъл, септемврийски ден, когато пристигнахме там. Мястото, където отседнахме беше на един висок и стръмен хълм с гледка към брега на морето. Единственият начин да слезем до брега беше чрез едни извити, циментови стълби. Сградата беше триетажна постройка с дворно място отпред, където имаше градинка с цветя с различни цветове и големина – с високи стъбла, тъмно зелени на цвят, с дълги и остри листа. В двора имаше и куче, което не беше много високо – около половин метър, с пухкава и дълга златиста козина, издължена муцуна и дълга, извита опашка. Беше много добро и винаги ни се радваше,започваше да лае, когато ни види.
От нашата стая се виждаше безкрайното синьо море, което беше в различни нюанси – от най-светло до най-тъмно, сливаше се с цвета на небето. Нямаше ги пухкавите и бели облаци. Слънцето – огнено жълто, грееше толкова силно, че дори пареше под краката ни. В далечината се виждаха остри, назъбени, каменисти скали, безкрайно високи с бледо жълтеникав цвят. В морето имаше малки лодки и корабчета, които се виждаха като точици, защото бяха доста навътре в морето. На места на брега имаше буни, които са със странна форма – като на молекула, със сив цвят, и те имат за цел да разбиват вълните. Пясъкът беше тъмно жълт, дори златист, груб, с дребни камъчета и много горещ. На дъното на морето имаше малки, дребни рибки, които плуваха. Водорасли, които бяха светло зелени, слузести и с накъдрени листа. Водата беше толкова кристално чиста, че дори се виждаше пясъкът под краката ни. На места имаше и камъчета, които бяха остри – малки и големи, с различна форма – кръгла, плоска, продълговата. На брега имаше много хора, които стояха под чадърите си. Някои четяха книга, други си говореха, трети се наслаждаваха на спокойствието. От време на време прелитаха гларуси – големи бели птици, с дълъг размах на крилете, като в крайчеца на опашката има сивкав почти черен цвят. Тежат около 2кг и половина. Клюнът им е черен. Граченето им е странно. Видяхме и парапланери, които бяха на доста голяма надморска височина. Това е средство за летене като парашут, което се напълва с въздух и с помощта на различни въздушни течения може да лети. Има специална екипировка за по-голяма сигурност –костюм и обувки. Така хората се наслаждават на морската гледка от високо.
Залезът беше още по-красив. Имаше много хора, които се разхождаха и се наслаждаваха на гледката. На брега нямаше никой. Водата беше хладка. Чуваше се само шумът на вълните. В небето се преливаха нюансите на залязващото слънце – жълт, оранжев, червен, розов, лилав.. Слънцето все едно потъваше в морето – скриваше се малко по малко. На пристанището имаше закачени дървени лодки с различни размери. В тях имаше мрежи на рибарите, които ловяха различни морски дарове. Както и големи, масивни кораби с мрежи, които събираха голямо количество миди. А вълните леко ги поклащаха и се удряха в тях. Чуваше се спокойствието. Някъде звучеше лай на куче.

Описание:
Антония Бакалова

Портофино – Италия

Портофино

Това е една снимка на Портофино – малко средиземноморско градче в Италия,което се намира в провинция Генуа,на Италианската Ривиера.На преден план се виждат няколко рибарски лодки,около които се суетят рибарите.Зад тях се намира плажът,който не е голям,но е уютен и добре посещаван.След това виждаме самото градче – кацнало на скалите,много живописно и привлекателно.Разположението му е стъпаловидно,с много кокетни къщи,носещи светлина и добро настроение.Сградите са боядисани в розово,жълто,червено, кафеникаво и бяло, цветове които носят топлина и спокойствие.Около някои къщи има обилна зеленина.Със сигурност това градче е една чудесна туристическа атракция.

Описание:
Бояна Шевкенова