Иглика

Игликата е представител на един от най-големите родове Първоцвети, който обхваща около 500 вида многогодишни тревисти растения. Расте по умерените зони на северното полукълбо. В България е най-разпространеното градинско цвете, но се среща също и в подножието на предбалканските и балканските райони из храсталаци, ливади, гори и поляни. Има над 8 вида иглики в диво състояние като 4 от тях са защитени от закона.

Цъфти от февруари до май в разнообразна цветна палитра. Стеблата му обикновено са изправени и къси, или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

На снимката сред зелена полянка е изобразена иглика изпъстрена с жълти цветове. Красивото пролетно цвете притежава високи стебла, в края на които са се разлистили жълтите цветчета. Излъчва красота, свежест, пъстрота и извиква в теб усмивка.

Описание:
Ивайло Димитров

Хубав слънчев ден в гората

Края на април е, защото дърветата са се раззеленили, но не напълно.
Земята е застлана с миналогодишните листа, сухи и покафенели, а между
тях към слънцето вече протяга стъбълца новия живот – младите фиданки са
подали първите си 2-3 листа, и се протягат към светлината.
На преден план са стволовете на два стари дъба с напукана сива кора,
обрасли с мъх в основите. Дърветата са близо едно до друго, а между тях
са застанали две момичета, около 10 годишни. С едната си ръка, почти
изпъната момичетата се държат за ръце, а с другата прегръщат дървото до
което стоят. Децата са усмихнати, изглеждат щастливи. Облечени са с
клинове и тениски. Момичето отляво е малко по – високо, с дълга спусната
черна коса, а момичето отдясно също е чернокосо, на опашка. Децата са
имали занимание в гората (на заден план се виждат и други), и са се
опитали да дадат лице на избрано от тях дърво. Стъблата, които
момичетата прегръщат са тези, на които са дали образ. Направили са го,
като са закрепили с глина всяка част от лицето. Устата е хоризонтално
поставена клечка, носът е също клечка, но стърчаща както е редно за нос,
отгоре са изпъкнали очите – от жълъди, има и вежди – два зелени листа от
габър, и разбира се над веждите коса – от сухи и от зелени дъбови листа.
Момичетата са радостни от това, което са успели да направят с ръцете си.
Дърветата, децата и гората са в хармония, спокойни и ведри.

Описание:
Надя Иванова

Есен край езерото

Очевидно денят е към края си, тъй като слънцето скоро ще залезе. Пред
него се виждат високите иглолистни дървета, а малко по-вляво
широколистни с разредени жълти листа. В далечината се вижда гъста гора, а в центъра на картината  е разположено красиво езеро, отразяващо
синьото небе. В езерцето са паднали листа от дърветата. Вдясно от него
има жълто-червени храсти с папури,  огрени от слънцето. Целият пейзаж е в много топли жълто-оранжеви цветове, типични за есента.

Описание:
Десислава Джолова

Гора

Ако трябва да  опиша снимката с една дума – бих казал магическа! Гора с път по средата, в който цветовете изглеждат взети от приказка. Пътят  е постлан с различни малки  камъчета и в далечината изчезва в светло-синкава мъгла, която изглежда като място, където живеят духове. Листата на дърветата светят като малки лампички или миниатюрни светулки, които летят. Дърветата са високи, леко огънати и светлината по тях е мека и топла.

Снимка на  Lars van de Goor

Описание:
Антон Десов

Далеч от всичко

dalech ot vsichko

Самотна къщичка в гората, заобиколена от високи дървета, обагрени с красиви жълто- оранжеви есенни листа. Между клоните им се прокрадват последните слънчеви лъчи , които огряват дървената къщурка, чийто покрив е покрит с паднали листа, сякаш е завита с шарено одеяло. Къщичката има два големи, бели прозореца, а отвън се виждат два сгъваеми, дървени стола. Картинката вдъхва неописуемо спокойствие.

Описание:
Борислава Стефанова

БАМБИ

bambi

Автор: Феликс Залтен

„Бамби” е трогателна книга за едно сърненце, което още след първата майчина милувка трябва да стъпи здраво на краката си. Животът го учи на съобразителност и му дава сили да се справя с враговете, най-страшният от които е ловецът.

Изображение:

Прекрасна горска поляна, отрупана с пъстри цветя и  гъби, цветни храсти и много дървета, иглолистни и широколистни. На поляната щастливо и безгрижно си играят Бамби,  Тропчо и Цвете. Сладкопойни птички пригласят игрите им и летят с разперени крилца, а една лилава пеперуда е кацнала на късата опашка на Бамби. Дори и една дъга се е заиграла с тях.

Бамби е малка сърничка с жълтеникаво-червена козина с пъcтpa, пeтниcтa oкpacкa-мacииpoвĸa, която гo пpикpивa cpeд пъcтpaтa cянкa нa paзpeдeния гopcки лиcтaк. Главата й е малка, широка към големите кадифени очи и силно стеснена към муцуната. Предните крака са малко по-къси от задните готови за скок.

Цвете е скункс – дребен с издължено и набито тяло, къси, силни крака и дълга рунтава опашка. Дългата му и гъста козина има черно-бяла окраска.

Тропчо е малко сиво пухкаво зайче, бяло на гърдите.

Описание:
Ирена Янакиева

Червената шапчица

chervenata-shapchitsa

Червената шапчица е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и братя Грим в Германия.
Приказката е публикувана за първи път през 1697 г. в сборник с приказки на Шарл Перо.
Най-познатият днес вариант принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857 г.
Малко сладко момиченце е облечено в червена рокличка, с бяла тънка дантела в края, бяла престилка вързана на кръста и най-важното червена кадифена шапка, заради която всички го наричат Червената шапчица. Тръгнало е от селото през красивата гора обсипана с цветя и весело подскача с кошница в ръка. В кошницата има козунак, шише вино и плодове, за болната й баба. Момиченцето бере цветя, а лукавия вълк, сивокожият звяр наднича зад едно дърво и крои планове как да го изяде. Малко сиво зайче, подскача игриво в прекрасния слънчев ден. Гората е толкова кичеста, че Червената шапчица не може да устои на цветята, които изникват пред очите й. Селото вече е далеч зад нея, ромоли бистрата рекичка с дървен мост, който прилича на изхода от селото и входа към гората. Слънчевите лъчи се провират игриво между листата на дърветата.

Описание:
Ирена Янакиева

Есенна бреза

breza

Брезата е широколистно дърво, което се среща почти навсякъде в България: от градските паркове, през крайречните поля, до високите планини. Вирее по скалисти места и най-често в иглолистни гори. Листата  й са малки, заострени и двойно назъбени, за да издържа на студа и лошите метеорологични условия. Стеблата им са сравнително тънки и на височина достигат до 30 метра, а на възраст – до 150 години. Един от най-разпространените видове в България е бялата бреза, чието стебло е покрито с бяла кора, която периодично пада на тънки люспи. Характерният за кората бял цвят се дължи на съдържанието на веществото бетулин в нейния състав. Това е единственото бяло багрило, съществуващо в природата.

Снимката представя начало на брезова гора. Заснета е през есента, за което свидетелстват обагрените в жълто листа на дърветата. Снимката е хоризонтална, като в долната част има поляна, чиито цветове преливат от зелено до кафяво. Това се дължи на изсъхналите тревички и тези, които все още са запазили живеца си и се открояват със зеленината си от жълто-кафявия фон. След полянката започва брезовата гора. Стеблата на дърветата са бели и стройни. Тук-там имат черни петна, които напомнят на окраската на далматинец. Короните им са много нависоко и образуват нещо като покривало над гората. Всички листа са огнено жълти, на места оранжеви, най-вероятно заради падаща върху тях сянка. Измежду стволовете на дърветата има  нападали сухи клони.

Централно на снимката, има зелена туфа от клони с все още свежи листа. Те се намират доста по-ниско от останалата част от короната, което допълнително засилва чувството, че все едно са отделени от дървото.

Небето почти не се забелязва, понеже брезите изпълват снимката  вертикално и хоризонтално. В горните десен и ляв ъгъла се показва бледолилаво небе, предвещаващо идните мразовити дни.

Независимо от ярките жълти цветове, снимката носи усещане на студенина и есенна прохлада, но в същото време и на уют, и желание да се слееш с жарката гора.

Тези нереални цветове са поредното доказателство за способността на природата да твори прекрасни шедьоври.

Описание:
Емилиана Ангелова

ОКАПИ

okapi-adult-pair-grooming-each-other-captive

Зелена, гъста, широколистна гора. Клоните на дърветата са се оплели един в друг, образувайки купол, който да скрие от любопитните очи на хората целувка между две невероятни животни- окапи.  Застанали едно срещу друго, протегнали дългите се вратове, двете сякаш изрисувани окапита са допрели муцунките си досущ като в човешка целувка.

Трудно е  човек да определи с малко думи външния вид на това чифтокопитно. Сякаш появило се от невъзможната любов между красива зебра и смел жираф, окапито има чертите на жираф , но само ако говорим за горната част на тялото. Главата му е продълговата, светло бежова от очите надолу към врата, с черна муцуна. В горната си част е тъмно кафява, същия цвят са и двете сравнително големи и чувствителни към всеки шум уши. Очите му са тъмни, с формата на бадем. Вратът е дълъг, тъмно кафяв и изправен, но доста по- къс от този на жирафите. Тялото му е здраво, мускулесто, напомнящо по форма това на зебрите, в същия кафяв цвят като врата и горната част на главата. Четирите  крайника вече са друго нещо. Сякаш от нищото, към това изцяло кафяво тяло са прибавени краката на зебра- дълги и здрави, целите в черно- бели ивици, контрастиращи на останалата част от тялото на животното. Опашката отново е тъмно кафява, като при спокойно състояние окапито я държи отпусната надолу.

Освен неповторимия си външен вид, окапито е невероятно и с това, че до съвсем скоро се е смятало за изчезнал вид. За последно е видяно през  1952г., а само преди 5 години- през 2011г. сякаш е възкръснало, защото учените останали крайно озадачени при появата му сред природата. Макар и изключително рядко, в наши дни представители на този вид могат да се срещнат само в Конго.

 

Голф игрище в Банско

Банско

На снимката е изобразено голф – игрище. В центъра на изображението има два самотни бора в красив тъмно зелен цвят. Покрай тях се вижда част от пътечка. Тревата на игрището е зелена. Различават се ивици в по- светло зелен цвят.
В далечината се  забелязват още борове, но те по- скоро приличат на малка борова горичка. Зад тях има няколко еднотипно построени хотела. Покривите им са сиви, а  останалото е дървена. На заден план  може да се види малка част от планината.

Описание:
Борислава Стефанова