френски художници

Жан Батист Камий Коро, „четящо момиче“

Цветовете са бледи и мъгляви – нещо съвсем характерно за този художник. Централният персонаж в картината е много младо момиче, приседнало с книга. Вероятно е овчарка, запълваща дългият си и скучен ден по този начин.

Лицето на девойката е чисто и с правилни черти, кожата и е светла. Косата и е права и дълга в кафяв цвят, част от нея е хваната на тила. Стойката и е леко прегърбена. Дрехите и са скромни. Носи бяла риза с черен елек. Полата и е в два пласта горният е светъл и подгънат, а долният тъмно червен.

На заден план се виждат небе и поляни, а в долният десен ъгъл се забелязват силуетите на пасящи овце. Картината е без много детайли, художникът е искал да заостри вниманието ни само върху образа на четящата жена.

Описание:
Натали Платнарова

“Жена, четяща в пейзаж” на Жан Батист Камий Коро

Наблюдаваме портрет на жена в близък план. Цветовете на фона са смътни и неопределени, зад нея не се открояват никакви различими обекти освен част от статив за рисуване в десния край и зелена дъска, която спокойно може да е учителска.

Жената е седнала в профил. Силен противовес на неразличимият, тъмен фон е червената и дреха. Косата и е кафява и прибрана плътно с дълга, червена панделка. Полата и е в тъмен нюанс на кафявото. Кожата и е бледа. В ръцете си държи книга, към която е свела очи. Изглежда отпусната и в същото време вглъбена в текста.

Описание:
Натали Платнарова

Четене. 1879 – картина на Жан Жозеф Тисо

В този рисуван етюд ставаме свидетели на сцена между млада жена и малко момиченце, вероятно майка и дъщеря. Детето и майката са седнали на сянка под широколистно дърво. Зад тях се вижда зелена поляна огряна от слънцето. Двете са седнали, може би на пейка, една срещу друга. На гърба на пейката е заметнато топло одеяло или кожа. Жената се е обърнала към детето. В лявата си ръка държи книга, а с дясната прелиства страницата. Косата и е кафява и скромно прихваната в кок ниско на тила ?, прическата и е с бретон. На ушите си носи малки обеци. Облечена е в сив тоалет с дълги, черни ръкави с дантела в края им. Подобна дантела има и около шията ?, където завършва затворената кройка на дрехата. Тоалетът вероятно е от XIX- ти век.

Детето изглежда спокойно и запленено от историята в книгата. Можем да определим възрастта му – около три години. косата му е руса, къдрава и хваната с панделка. Вижда се част от бяла рокля с розови орнаменти по нея.

Описание:
Натали Платнарова

„Четящо момиче“ (1893) – картина на Пиер Огюст Ренуар

Пред нас е близък портрет на малко момиченце. Фонът е по-тъмен в долната част и оранжев в горния край, но размазан и неясен. Единственият обект на художника е образът на детето. То е с къса до раменете, кафява коса на букли, в която е закичена бяла панделка. Облечено е в затворена, светла, синя рокля украсена с едро, червено цвете отпред.

Сведеното надолу лице притежава типичните детски черти. Наситеният червен цвят на устните контрастира с бледия на роклята. Очите на момичето са насочени към разтворената книга в двете и ръце.

Описание:
Натали Платнарова

„Валеда“ – картина на Жан Батист Камий Коро

Обичайният стил на художника е спазен и тук чрез използването на тъмни цветове – предимно сиво и бяло с разнообразие в нюансите. Забуленият тягостен фон също е характерна черта за платната на Камий Коро.

На преден план е изобразена млада жена, а отвъд нея се виждат очертанията на безрадостна, мъртва гора. Момичето е с дълга права коса, оставена да пада свободно. На главата си носи диадема, но до там се изчерпват детайлите в тоалета и. Роклята и е дълга. Десенът е семпъл, а цветът – мътен. Кройката е права.

До жената е положена отворена книга, върху предмет който спокойно може да е края на ограда, трудно е да се определи. С лявата си ръка придържа книгата отворена, но погледът и не е насочен към нея, а вторачен в простора. Главата и е наведена леко встрани, сякаш се е замислила или замечтала. С лявата си ръка е обгърнала тялото си.

Отблъскващата атмосфера и мрачната обстановка са в тон с печалното настроение на момичето.

Описание:
Натали Платнарова

„Писмото“ – картина на Жан Батист Камий Коро

Тази картина в доминиращи тъмни цветове представлява портрет на жена. Художникът е използвал сенчест фон без разпознаваеми обекти. Светлината и светлите цветове са съсредоточени в образа на жената.

Дамата е разположена в близък план. Седнала е на масивен стол. Фигурата и е сравнително слаба, кожата и е бледа. Косата и е кафява и прибрана назад с червена панделка. На ушите си носи малки обеци. Облечена е в старинна рокля характерна за XIX- ти век с дълбоко изрязано деколте. Ръкавите са средно къси и се стесняват по ръцете. Полите са обемисти, в светъл, бежов цвят. Корсетът и е разтворен и по- тъмен.

В скута си жената държи писмо, което придържа с лявата си ръка, но не чете. Положила е дясната си ръка на стола. Погледът и е умислен и сведен надолу. Цялостният и облик е меланхоличен и тъжен, вероятно заради прочетеното в писмото.

Описание:
Натали Платнарова

„Две четящи момичета в градината“. 1890 – картина на Пиер Огюст Ренуар

Две малки момичета са седнали в градина – всяко се е зачело в своята книга или писмо. Огрени са от ярки слънчеви лъчи.

Видимо са на една възраст, вероятно около 10 години. Косите им са дълги, пуснати свободно. Детето, което е по- близо до нас носи жълта шапка с периферия, украсена с цветя. Цветето върху шапката, открояващо се сред останалите е голямо и червено. Обградено е с по- малки бели цветчета със зелени листенца. Под шапката падат дълги, златисти къдрици спускащи се до кръста на малкото момиче. Не можем да определим цвета на роклята и, но по-скоро е в червеникав нюанс, затворена и с дълги ръкави. На коленете си малката читателка е поставила книга или нещо друго, скрито от погледа ни. В дясната си ръка детето държи червен молив.

До дясното рамо на момичето, което описахме по-горе е седнало и другото, можем да гадаем – приятелка, сестра или братовчедка. То носи бяла рокля и ярка бяла шапка също с периферия, около която е завързана червена панделка. Косата на детето е кафява, също разпусната и дълга. С дясната си ръка е подпряла брадичката си, а вниманието и е съсредоточено в книгата или писмото. Бузите на двете деца са зачервени. Зад тях се забелязват силуети на дървета и поляна. Цветовете са весели и ярки, преобладават зеленият и жълтият.

Описание:
Натали Платнарова

Картина без име – картина на Жан Батист Камий Коро

В тази картина надникваме в света на момиче, четящо сред природата. Портретът на Жан Батист Камий Коро е издържан изцяло в тъмните, мрачни гами. Зад младата девойка(на видима възраст около 18 години) съзираме поляна с трева. В далечината се откроява бряг на езеро или на море, няма как да се определи, тъй като художникът не е концентрирал фокуса върху детайлите. На брега, далеч на заден фон забелязваме малка рибарска лодка, а в нея мъж облечен в бяла риза, който навлиза във водата. Тревата, фигурата на младата дама, дори небето, което изглежда чисто, са в тъмни цветове. Момичето е в близък план, застанало в профил, така че можем да наблюдаваме само лявата му страна. Тъй като е приседнала в свито положение нямаме поглед в детайли към роклята и чертите на лицето. Полата и е по- светла, ръкавите и са сини, лявата и ръка е сгъната и сложена между шията и брадичката, така че закрива горната част от тялото. С Дясната си ръка девойката придържа отворена книга в скута си. Главата и е сведена към четивото. Косата и, върху която се забелязват украшения, е тъмна и прибрана на нисък кок отзад на тила.

Изобразявайки красотата на момичето с книгата, художникът може би има за цел да насочи вниманието ни върху простата и женственост, младостта и присъщата и невинност.

Описание:
Натали Платнарова

„Впечатление. Изгрев.“ – картина на Клод Моне(1872)

„Впечатление. Изгрев.“ на Моне е маслена живопис, изобразяваща изгрев над мъгливо пристанище. Цветовете са основно притъпени, леко размазани, оставящи впечатлението, че се гледа през пелена и отдалеч. Последното контрастира с яркото, изгряващо слънце, подаващо се из зад облаците и дима. На хоризонта се виждат индустриални комини, бълващи пушек, фабрики и кранове. На преден фон с тънка четка е изобразен силуетът на лодкар с гребло, тръгнал на ранен риболов. Като образец за картината е взето пристанището на Хавър. Слънцето е изобразено като малка оранжева сфера, издигаща се леко вдясно от центъра на платното. При изгрева лъчите му оцветяват небето с ярка оранжева мъгла и може би заради това е първото нещо, което привлича вниманието ни. По всяка вероятност мътността илюстрира димните емисии от съседни фабрики и параходи. Като фон забелязваме и мачтите на ветроходен кораб, които също са замъглени. На преден план художникът използва тъмни четки, за да създаде малки вълни по повърхността на водата. Отражението на слънцето върху морската шир се вижда в центъра на картината.

Описание:
Натали Платнарова

Голяма синя антропометрия – картина на Ив Клайн

Картината „Голяма синя антропометрия“ на френския художник Ив Клайн е рисувана около 1960. Платното е над четири метра в дължина и е високо към три метра. Това, което представлява, е празно платно, върху което има петно син цвят. Петното е неопределимо – не прилича на нещо, разсипано отгоре, нито пък на случайно хвърлена с четката боя. Изглежда така, сякаш художника е намазал дланта си с гъста, тъмносиня боя, и после я е разнесъл по платното – първо нагоре, после надолу, после настрани. После е разтворил пръсти и го е разнесъл на още няколко места. Но, разбира се, за платно, което е толкова голямо, четката също е следвало да бъде по-голяма от длан. Ив Клайн всъщност е използвал цялото тяло на моделите си, за да им прави нов тип портрети – не на лицето или фигурата им, а на усещането, което добиваме за тяхното движение. Забележителни са две неща – първото е именно това усещане за движение, едва ли не за трептене на платното. Можеш да усетиш петното не като петно, а като белег, като знак за нещо, което се е случило там малко преди да го погледнеш. Другото впечатляващо е самото синьо. Ив Клайн е имал специална връзка с този тип синьо и е запълвал с него десетки платна през кариерата си. Синьото е толкова ярко и същевременно тъмно, че почти кара устата ти да се напълни със слюнка – изглежда сочно, или като нещо, което неудържимо искаш да докосваш. Може би заради това често пъти до неговите платна в музеите има големи надписи: „Докосването забранено“. Синьото и усещането за докосване за почти неуловими, почти извън думите.

Описание:
Севда