Картина без име – картина на Жан Батист Камий Коро

В тази картина надникваме в света на момиче, четящо сред природата. Портретът на Жан Батист Камий Коро е издържан изцяло в тъмните, мрачни гами. Зад младата девойка(на видима възраст около 18 години) съзираме поляна с трева. В далечината се откроява бряг на езеро или на море, няма как да се определи, тъй като художникът не е концентрирал фокуса върху детайлите. На брега, далеч на заден фон забелязваме малка рибарска лодка, а в нея мъж облечен в бяла риза, който навлиза във водата. Тревата, фигурата на младата дама, дори небето, което изглежда чисто, са в тъмни цветове. Момичето е в близък план, застанало в профил, така че можем да наблюдаваме само лявата му страна. Тъй като е приседнала в свито положение нямаме поглед в детайли към роклята и чертите на лицето.  Полата и е по- светла, ръкавите и са сини, лявата и ръка е сгъната и сложена между шията и брадичката, така че закрива горната част от тялото. С Дясната си ръка девойката придържа отворена книга в скута си. Главата и е сведена към четивото. Косата и, върху която се забелязват украшения, е тъмна и прибрана на нисък кок отзад на тила.

Изобразявайки красотата на момичето с книгата, художникът може би има за цел да насочи вниманието ни върху простата и женственост, младостта и присъщата и невинност.

Описание:
Натали Платнарова

„Впечатление. Изгрев.“ – картина на Клод Моне(1872)

„Впечатление. Изгрев.“ на Моне е маслена живопис, изобразяваща изгрев над мъгливо пристанище. Цветовете са основно притъпени, леко размазани, оставящи впечатлението, че се гледа през пелена и отдалеч. Последното контрастира с яркото, изгряващо слънце, подаващо се из зад облаците и дима. На хоризонта се виждат индустриални комини, бълващи пушек, фабрики и кранове. На преден фон с тънка четка е изобразен силуетът на лодкар с гребло, тръгнал на ранен риболов. Като образец за картината е взето пристанището на Хавър. Слънцето е изобразено като малка оранжева сфера, издигаща се леко вдясно от центъра на платното. При изгрева лъчите му оцветяват небето с ярка оранжева мъгла и може би заради това е първото нещо, което привлича вниманието ни. По всяка вероятност мътността илюстрира димните емисии от съседни фабрики и  параходи. Като фон забелязваме и мачтите на ветроходен кораб, които също са замъглени. На преден план художникът използва тъмни четки, за да създаде малки вълни по повърхността на водата. Отражението на слънцето върху морската шир се вижда в центъра на картината.

Описание:
Натали Платнарова

Голяма синя антропометрия – картина на Ив Клайн

Картината „Голяма синя антропометрия“ на френския художник Ив Клайн е рисувана около 1960. Платното е над четири метра в дължина и е високо към три метра. Това, което представлява, е празно платно, върху което има петно син цвят. Петното е неопределимо – не прилича на нещо, разсипано отгоре, нито пък на случайно хвърлена с четката боя. Изглежда така, сякаш художника е намазал дланта си с гъста, тъмносиня боя, и после я е разнесъл по платното – първо нагоре, после надолу, после настрани. После е разтворил пръсти и го е разнесъл на още няколко места. Но, разбира се, за платно, което е толкова голямо, четката също е следвало да бъде по-голяма от длан. Ив Клайн всъщност е използвал цялото тяло на моделите си, за да им прави нов тип портрети – не на лицето или фигурата им, а на усещането, което добиваме за тяхното движение. Забележителни са две неща – първото е именно това усещане за движение, едва ли не за трептене на платното. Можеш да усетиш петното не като петно, а като белег, като знак за нещо, което се е случило там малко преди да го погледнеш. Другото впечатляващо е самото синьо. Ив Клайн е имал специална връзка с този тип синьо и е запълвал с него десетки платна през кариерата си. Синьото е толкова ярко и същевременно тъмно, че почти кара устата ти да се напълни със слюнка – изглежда сочно, или като нещо, което неудържимо искаш да докосваш. Може би заради това често пъти до неговите платна в музеите има големи надписи: „Докосването забранено“. Синьото и усещането за докосване за почти неуловими, почти извън думите.

Описание:
Севда