Фотография от Cristina Gottardy

Фотографията е много живописна. При вида й бихме си задали въпроса съществува ли такава красота и дали е реалност. Уви, светът е пълен с райски кътчета, които карат зениците ни да се разширяват, докато се стремят да запечатат в съзнанието ни божествени пейзажи и места с които имаме допир нерядко и дълго време ни удивляват.

На преден план пред нас се вижда приказно огледално езеро. То се простира пред погледа ни и достига до висока, гъста иглолистна гора. Тя расте и е обхванала цялата дължина по брега на водоема като висока дъхава жива преграда. Иглолистните дървета са стройни в мастилено зелени цветове, а по тях се стеле ярка слънчева светлина. Те хвърлят тъмните си сенки към тюркоазените води на езерото. Водата, в близък план, е кристално чиста, прозрачна, зеленикаво синя. Толкова е чиста, че ясно забелязваме гладкото дъно на езерото, състоящо се от плоски, широки скални пластове. По-навътре в езерото водата добива мастилено зелен цвят, примесен с небесно син и тюркоазен. Дали заради дълбочината, или е отражение на гъстата гора простираща се зад него, водната повърхност изглежда в различни нюанси и блести подобно коприна. В езерото сякаш се издигат и плуват пухкави бели облаци и като че се носят въздушни по повърхността. Това е отражението на ясното синьо небе и носещите се пухкави облаци по него, както и на високата скална верига, обсипана със сняг в далечината зад боровата гора. А дългата планинска верига, състояща се от високи, отвесни, нащърбени скали блести с белоснежните си върхове достолепно, като хладен пазител на цялата тази красота, докато в пазвите й все още белият сняг е недокоснат от топлината на слънцето. В далечината, непосредствено под извисяващите се скали, следват още гъсто растящи иглолистни гори,издигащи се и снижаващи се, следвайки релефа на планината. В десния ъгъл на фотографията, има висок полегат хълм, без никаква растителност по него. Снимката ни откъсва от ежедневието и за миг ни пренася на това прекрасно място, доказателство за величието и красотата на сътворението.

Описание:
Ивелина Дамянова

Езеро

Езерото е воден басейн, обграден от суша. Според начина си на образуване езерата се делят на два вида: тектонски, образувани от вътрешните земни сили и екзогенни – от външните земни сили. Екзогенните се делят на Крайморски (лагуни и лимани), Ледникови (такива езера има в големите планини – Рила, Пирин, Алпи, Хималаи), Крайречни (най-известното в България е Сребърна), Свлачищни (Смолянските езера), Карстови и изкуствени езера.

Най-голямото езеро в света е Каспийско море, а най-дълбоко – езерото Байкал в Сибир.

Финландия е известна като Страна на хилядите езера (всъщност те са около 188 хиляди), а щатът Минесота (САЩ) – като Земя на десетте хиляди езера (там те са около 11 хиляди). Белорусия има около 10 800 езера. Около 60% от езерата в света са разположени в Канада.

На снимката са изобразени Седемте рилски езера. Всяко от тях с различна форма и големина e сгушенo сред възвишенията и падините на планината. Синьо-зелената вода в езерата рязко контрастира със зеленината на склоновете, сивотата на скалите и кафеникавата почва, с които изобилства планината. Слънцето приятно е огряло цялата тази природна картина, което придава чувството, че съществуват феномени и това е един от тях. Толкова високо в планината и тази невероятна природна шир вдъхват свобода, красота, величие и необятен простор. Предават усещането, че всичко е възможно.

Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 м н.в. като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман.

Описание:
Ивайло Димитров

Есен край езерото

Очевидно денят е към края си, тъй като слънцето скоро ще залезе. Пред
него се виждат високите иглолистни дървета, а малко по-вляво
широколистни с разредени жълти листа. В далечината се вижда гъста гора, а в центъра на картината  е разположено красиво езеро, отразяващо
синьото небе. В езерцето са паднали листа от дърветата. Вдясно от него
има жълто-червени храсти с папури,  огрени от слънцето. Целият пейзаж е в много топли жълто-оранжеви цветове, типични за есента.

Описание:
Десислава Джолова

Заледено планинско езеро

Стъпили сме върху заледено езеро. Пред нас то се простира на още няколко метра като стърчат различни камъни. По-нататък има каменен плаж с  разнообразни високи и облени в слънце иглолистни дървета. Зад тях се простира красива планинска верига с един малък водопад, който се стеле от високо. Не стига най-долу, само към средата на самата верига, създавайки лека мъгла. Дърветата  са разположени така, сякаш казват “трябва да минеш през нас, ако искаш да продължиш!”

Снимка на Sam Brockway

Описание:
Антон Десов

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

Къщурки, сгушени в снега – това е най – точното описание на снимката.

Красив зимен пейзаж на брега на бистро, спокойно езеро. Небето и светлините от близките къщи се отразяват във водата. В плитчините се къпят камъни, покрити със сняг. Близките кейове говорят, че при топло време, водите на езерото са осеяни с лодки.

На снимката се виждат две къщурки. Едната е по – отдалечена. В малкото прозорче мъждука светлина. Покрай къщата всичко е заснежено.

Втората къща е в по – близък план. Има много прозорци и всички те са ярко осветени. Покривът е в алпийски стил и е целият покрит със сняг. Зад къщата се процежда светлина, която осветява близките дървета.

На заден план се вижда иглолистна гора. Клоните на дърветата се огъват от тежестта на натрупалия, бял сняг. Дърветата са стари и много високи, доста по – високи от къщите. Те докосват ясното, безоблачно небе, което се слива с водите на бистрото езеро. Цялата картина създава впечатление за красота, уют, топлина и любов.

Описание:
Зорница Дачева

Влюбени лебеди

vliubeni lebedi

В бистро езеро плува двойка лебеди. Те са допрени плътно един срещу друг, като помежду им се е образувала формата на сърце. Оперението им е бяло. Те са с тънки дълги шии и с оранжеви човки. Между очите и човката имат  черна окраска. Крилете им са големи и красиви.

Описание:
Борислава Стефанова

Водна лилия

vodna liliq

В езеро има бяла водна лилия. Листата и са обли, леко бъбрековидни, зелени на цвят. Лилията стои на повърхността на водата. Цветът й е едър, бял, с красиви оранжево- жълти тичинки.

Описание:
Борислава Стефанова

Една от най-големите загадки – розовото езеро Хилиър

Една от най-големите загадки - розовото езеро Хилиър

Въпросното езеро се намира на територията на най-големия австралийски остров Мидъл. Последният е най-големият от архипелага Решерш. Розовият цвят на езерото и до ден днешен си остава загадка за учените.

През 1950 година специален изследователски екип се заема с идеята да установи откъде идва розовият цвят на езерото. Екипът се надявал да открие в солените му води особен вид водорасли Dunaliella salina, образуващи червен пигмент и виреещи в други подобни езера в Австралия. Но пробите с вода от Хилиър не съдържали такива водорасли и причината за цвета на водите му си остава загадка и до днес.

Езерото се намира в непосредствена близост до брега на индийския океан. Наоколо няма сгради или някаква намеса от човека. Блика усещане за хармония между природните творения, топлина и любопитство какво ли е да докоснеш водите на това необикновено езеро. На снимката се преплитат красиво тъмно синия цвят на океана, зеленината на полуострова, която е гъста и в тъмно зелен цвят, тънката ивица в светло бежов цвят около езерото и то със своя светло розов, но плътен и пастелно мек цвят. Формата му е почти правилен правоъгълник, но със заоблени краища.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

Торес дел Пайне, Чили

Торес дел Пайне

Огромна планинска верига с изход към китно езеро. Водата сияе игриво и е толкова бистра. Пухкавите облаци плуват в лазурното небе. Слънцето не се вижда, но по-сияещия оттенък на няколко меки облачета, присъствието му не остава незабелязано. Озарява високите планински гребени в топли прасковени багри. В контраст с топлото слънце, ледените върхове блестят на пряка светлина, а в сенките изглеждат още по-митични и приказни. Малкото горско хълмче срамежливо се подава в кадър. Вижда се стар дървен кей, където стремглаво се разбиват вълните. Движението на снимката се забелязва в лекия вятър. Вълнението по езерната повърхност, леката маска от четката на някой художник по облаците в небето…

Автор:
Виолета Димитрова