Есен край езерото

Очевидно денят е към края си, тъй като слънцето скоро ще залезе. Пред
него се виждат високите иглолистни дървета, а малко по-вляво
широколистни с разредени жълти листа. В далечината се вижда гъста гора, а в центъра на картината  е разположено красиво езеро, отразяващо
синьото небе. В езерцето са паднали листа от дърветата. Вдясно от него
има жълто-червени храсти с папури,  огрени от слънцето. Целият пейзаж е в много топли жълто-оранжеви цветове, типични за есента.

Описание:
Десислава Джолова

Есен

esen

На снимката е заснет красив есенен пейзаж: дърво с тънко и крехко стъбло и пищна корона,чиито клони са обагрени в злато.Под него е застлано килимче от падащи листа. Дървото е огряно от все още топлещите лъчи на слънцето. Отзад се разпростира ясното синьо небе.

Описание:
Петя Мазнокова

Есенна бреза

breza

Брезата е широколистно дърво, което се среща почти навсякъде в България: от градските паркове, през крайречните поля, до високите планини. Вирее по скалисти места и най-често в иглолистни гори. Листата  й са малки, заострени и двойно назъбени, за да издържа на студа и лошите метеорологични условия. Стеблата им са сравнително тънки и на височина достигат до 30 метра, а на възраст – до 150 години. Един от най-разпространените видове в България е бялата бреза, чието стебло е покрито с бяла кора, която периодично пада на тънки люспи. Характерният за кората бял цвят се дължи на съдържанието на веществото бетулин в нейния състав. Това е единственото бяло багрило, съществуващо в природата.

Снимката представя начало на брезова гора. Заснета е през есента, за което свидетелстват обагрените в жълто листа на дърветата. Снимката е хоризонтална, като в долната част има поляна, чиито цветове преливат от зелено до кафяво. Това се дължи на изсъхналите тревички и тези, които все още са запазили живеца си и се открояват със зеленината си от жълто-кафявия фон. След полянката започва брезовата гора. Стеблата на дърветата са бели и стройни. Тук-там имат черни петна, които напомнят на окраската на далматинец. Короните им са много нависоко и образуват нещо като покривало над гората. Всички листа са огнено жълти, на места оранжеви, най-вероятно заради падаща върху тях сянка. Измежду стволовете на дърветата има  нападали сухи клони.

Централно на снимката, има зелена туфа от клони с все още свежи листа. Те се намират доста по-ниско от останалата част от короната, което допълнително засилва чувството, че все едно са отделени от дървото.

Небето почти не се забелязва, понеже брезите изпълват снимката  вертикално и хоризонтално. В горните десен и ляв ъгъла се показва бледолилаво небе, предвещаващо идните мразовити дни.

Независимо от ярките жълти цветове, снимката носи усещане на студенина и есенна прохлада, но в същото време и на уют, и желание да се слееш с жарката гора.

Тези нереални цветове са поредното доказателство за способността на природата да твори прекрасни шедьоври.

Описание:
Емилиана Ангелова