„Драги ми господине отива с питане до Цариград“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„ Драги ми господине един ден ни разказа за своето пътуване до Цариград. Дали точно така е станало пътуването, или пък не е така, не зная, затуй аз ще разкажа историята, както е, а читателят нека сам да реши кое е истина и кое не в това забележително пътуване на Драги ми господине. Ето и неговия разказ според както съм го запомнил: Един ден си викам: Я да отскоча аз поне до Цариград…Тогава зрееха слънчогледите, избрах си една хубава слънчогледова пита край пътя, седнах кръстато върху питата като турчин, чопля слънчогледови семки и чакам да се зададе някой, за да го питам къде е пътят за Цариград… Нямате си представа що народ, що нещо мина него ден по пътя и аз никого не пропуснах, без да го питам къде е пътят за Цариград…

Един ден Драги ми господине споделя с приятелите си за своето пътуване до Цариград. Той разказва за желанието си да посети Ориента, Божи гроб и Индия за да се запознае с тамошната култура и вярвания. Така се ражда идеята му да посети града, защото е по-близо, но същевременно също тъй екзотичен и загадъчен като самия Ориент. Историята на Драги ми господине става още по-интересна, след като описва начина по който стига до там. Той решава, че за да се отправи на това пътуване, ще му е нужна достатъчно информация относно посоката по която да поеме. По тази причина, врабчето каца на един слънчоглед, откъдето обсипва с въпроси всеки преминаващ. Много хора се изнизват покрай него, всеки тръгнал по своя път, и никой от тях не остава незапитан за Цариград. Врабчето вижда приближаваща се към него шумна свита и търпеливо чака върху слънчогледовия си цвят да го наближи. Бият тъпани, свирят дейрета, танцьорки танцуват, войници крачат заплашително, а носачи носят носилка върху която седи пищен султан. Всичко това вижда врабчето, щом те го застигат. След като се запознава с всички се оказва, че се намира в самия Цариград. Срещата е вълнуваща. Драги ми господине се представя на султана и на великия везир… Така увлекателният разказ е към края си, а врабчето заявява колко полезно и необходимо е на всеки, решил да пътува, да общува с хората които срещне по своя път за да черпи от тяхната мъдрост. Дали е истина и как точно се озовава в Цариград, докато просто си седи на слънчогледа на никого не става ясно, но определено всички са завладяни от историята. Впечатлени, приятелите на Драги ми господине го съветват да посети и Божи гроб, щом това е все още несбъдната негова мечта, както е направил с Цариград. Смрадовранката е на мнение, че това пътуване не би било тъй леко и може би Божи гроб е много по-далеч. Но това разбира се не е причина да бъде прекършен стремежа на пътешественика към нови далечни и интригуващи страни и градове, които да види в бъдеще.

Изображение:

Картинката е черно-бяла. В центъра има една висока табела, като стрелка, сочеща надясно, прикрепена чрез здрава и дълга тръба. Вероятно е от дърво и доста стара, защото едната й страна е пропукана. Отгоре е кацнало едно врабче и е напълно възможно това да е Драги ми господине. Той е вдигнал наперено опашка и съсредоточено гледа пътя пред себе си. Отляво до знака стоят Запетайчето и Смрадовранката. Тя е разперила крилца и гледа към стоящата крава срещу й. Тревопасното животно е много красиво. Има голяма глава с две дълги, извити като куки рога, чифт вирнати уши, голяма муцуна, едро тяло и дълга опашка. Наблюдава ни с дълбоките си очи. Между рогата на кравата има гъст сноп козина приличащ на бретон и по-обемна козина по края на опашката й. Това явно е необикновена крава, защото на четирите си крайника носи обувки и сякаш им е надянала жартиери, също като румънските врабкини. Дали това значи, че е по-изискана или специална от останалите представители на вида й? Възможно ли е да е от Индия, където е свещенна и на почит? До нея стои едно врабче и явно разговарят. Четири пернати се спускат към мястото, където се намират Драги ми господине и кравата, докато други две са готови вече да кацнат в близост. Колко ли още пътувания предстоят на нашите врабчета? Пред тях е огромният свят, който ги очаква, изпълнен с вълнения, а крилата им трептят от нетърпението да го превземат.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„Драги ми господине“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

Драги ми господине беше много интересен врабец. Той седеше по цял ден на дървото и само чака нещо да се зададе, за да почне да му прави забележки. Това нещо няма значение какво е: каруца, човек, куче, жена, кола, снопи-той на всичко вика “драги ми господине“… Смрадовранката пристигна при него с всичките си хиляда и триста фльонги и със своето френско списание от 1903 година, а той, още преди да е казал добър ден, веднага я застъпва… Драги ми господине беше до такава степен бъбрица, че дори когато отиваше на лов за насекоми, тичаше по петите им и се караше с тях непрекъснато…“

И така, Драги ми господине е врабецът, сърдит на всички и всичко. Никой не може да му угоди.  Ако пък му угоди, той пак ще му е недоволен, затова че е успял. Сприхавият му характер и високомерие понякога наранява околните, както се случва със Смрадовранката, когато се отбива при него. Той й се присмива заради множеството й фльонги и заради четеното с гордост френско списание. Драги ми господине не осъзнава че неговото гнездо е за присмех, поради занемарения и неугледен вид. Но този мърморко не вижда по-далеч от носа си! Обект на негодуванието му са всички и всеки. Бягащите насекоми, те разбира се нямат елементарното възпитание да го дочакат за да ги хване, лястовиците, отнасящи плячката изпод носа му, та дори и вихрушката, вдигаща облаци прах и замърсяваща красивите му крила. Често неговата сърдита природа го тласка към беди, както когато ядосан и наперен се изправя сам срещу цяла войска. Тази войска се състои от войници, оръжия, хеликоптери и какво ли не и вероятно изпълнява учение, последвано от гърмежи, летящи снаряди, облаци дим и опасности…Сред цялата тази суматоха, Драги ми господине се изправя важно и започва люта кавга с всичко заобикалящо го. Смрадовранката едва не загива, поради своята кипрост и суета, заета да оправя  разбърканите си фльонги, насред цялата тази неразбория и едва не е отнесена от един снаряд. Кокетката оцелява, но френското й списание е унищожено. Това обаче не пречи на Драги ми господине да продължи да дава излаз на гнева си срещу случващото се. Все пак по някое време, врабецът решава, че трябва да напусне това опасно място, пък и има още стотици, хиляди неща с които да се занимае и същества на които да се кара, без да съзнава, че никой не се интересува особено от неговото сърдито държание. Смрадовранката страда по загубеното си списание, но все пак е успяла да научи от него, че Париж е столицата на Франция и че там се намира Айфеловата кула. Тя му съобщава важно тази информация, тъй като е засегната от неговото отношение.  От своя страна, Драги ми господине изобщо не се впечатлява, а продължава да мърмори за какво ли не, както и до сега.

Изображение: Картинката е в черно-бели цветове и изобразява момента в който Смрадовранката разлиства своето френско списание от 1903 година. Нарисувана е голяма разтворена книга, върху чиято корица се вижда цепнатина. Вероятно е разкъсана от много прелистване. Видно е, че списанието е доста старо и вероятно ценно. На рисунката то е разтворено и под него стърчат две крачета,  сякаш с поставени ботушки с токове, а две крила го държат отстрани здраво. Смрадовранката навярно е седнала, разтворила върху краката си списанието и съсредоточено чете. Тя е толкова малка, а списанието толкова голямо, че тя изобщо не се вижда зад разтворените му страници. Само подаващите се две крачета и две крилца издават кой е читателят и загатват нейното кокетство.  Около нея са врабците, а Запетайчето сякаш се е отправило към списанието с желание да надникне и да види съдържанието му. Драги ми господине наблюдава четящата Смрадовранка коментирайки с друга птица, а над тях безгрижно летят три двойки врабци.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова