Етикет: детска литература

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация са изобразени трите внучета на баба Цоцолана. Всички дечица са с едва набола косица, което подсказва, че още са съвсем малки. Децата държат в ръцете си великденски яйца. Най-отляво е най-малкото от тях. Облечено е в широка дреха, подобна на рокля, а на гърдите му виси биберон, закачен на тънка връвчица. С едната си ръчичка е вдигнало яйце, а другата крие зад тялото си, но се забелязва високо извито клонче-навярно цвете. До него са другите двама малчугана. Те са облечени в панталонки и блузки с широки яки. Едното момче държи и в двете си ръце по едно яйце, а другото пристъпва с изпъната ръка към него. Несъмнено са готови да изпробват здравината им и да открият великденското яйце „борец“. В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа – „Козунаци“.

Изображение 2:

На илюстрацията художникът е нарисувал децата играещи с козуначеното тесто на баба Цоцолана. Широкото правоъгълно корито в центъра е пълно с гъста маса, която се разлива от него, стича се покрай стените и образува локва на пода. В десния ъгъл, в самото корито, седи едно от децата. Потопило е ръце до китките в разливащото се превтасало тесто. Дали се опитва да го събере или е решило да го измеси не се знае, но е видно че се забавлява. До него, но извън коритото е другото детенце. С едната си ръка бърка в съда, а другата е изпънало назад докато от нея бавно се стича гъста лепкава козуначена каша. Най-отпред  в локвата превтасало тесто до коритото е третото детенце-щастливо и доволно от увеличаващата се площ и прииждащото ново тестено забавление. Отдясно на децата е Патиланчо. Момчето  е ужасено от ставащото. Сякаш тича към палавниците. Вдигнал е високо ръце, невярващ на случващото се и вероятно полагащ безуспешни усилия да спре малчуганите. Уви, отново е твърде късно. Така че отново ще трябва да отговаря за това, че не е изпълнил както трябва заръката на строгата стопанка.

  Ясно е, че историята се развива в къщата на баба Цоцолана. Стената е облицована с красиви тапети с цветни триъгълни мотиви.

  Подписът на художника е в долния десен ъгъл.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„Спортистка“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

  Темата на черно-бялата илюстрация е спортният ентусиазъм на баба Цоцолана. Водена от решението да отслабне, тя решава да изкачи високия баир. Вече е екипирана(вляво на изображението) и подготвена да стартира с тази полезна за физиката си дейност. Екипировката и се състои от шапка, меко палто, дълга пола и топли ръкавици. И кой знае защо – пантовки. Без съмнение няма никакъв опит в туризма и планинарството.

  В лявата си ръка баба Цоцолана държи елипсовидно огледало от което наднича доволен образът ѝ, а в дясната – тънка пръчка подобна на щека. Видът и е щастлив и тя дори намига на образа си в огледалото.

  Срещу баба Цоцолана е застанал Патиланчо. Високото едва до гърдите на бабата момче носи мека, топла шапка с периферия и голям пискюл, а около врата си е омотало плътен шал. Облечен е в дебело палто, на гърба си носи здраво закопчана раница и също държи тънка пръчка.

  Времето е доста студено и не особено подходящо за изкачване на стръмни височини. Въпреки това, и двамата герои са развълнувани по различни причини. Баба Цоцолана – тъй като предусеща, че спортуването ще доведе до вталяване на фигурата и, а Патиланчо…той е доволен от предстоящия непланиран излет. Изкачването на баира за него е поредното приключение.

Под илюстрацията е изписано името на разказа („Спортистка“, а в долния десен ъгъл са инициалите на художника.

Изображение 2:

В лявата част на черно-бялата илюстрация е поместен отказ от художествения текст. Под него има изобразена една черна врана зад която виждаме следи. Навярно сняг е покрил земята, а птицата пристъпва подскачайки върху бялата покривка, любопитна да види по-добре баба Цоцолана. Жената пред враната е в доста комичен и нетипичен вид. Тялото ѝ е скрито под дебел слой сняг и само главата и се подава над огромната снежна топка в каквато се е превърнала попадайки в мразовития ѝ капан. Видно е, че злополучната спортистка вика за помощ.  Патиланчо е далеч зад нея. Момчето сякаш тича, но и като че е застрашено всеки момент да се изтърколи и озове в същото положение. Ръцете му са разперени – явно му е трудно да запази равновесие..

  На заден план, в далечината, се вижда малкият дом на баба Цоцолана с покрив покрит с дебела снежна покривка. Зад къщата има дърво със заскрежени клони.  Фонът е тъмен. Навярно вече се смрачава и Патиланчо ще трябва бързо да организира спасителна акция.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация художникът ни представя баба Цоцолана и козелът Дългобрадко. Жената е в профил. Фризираната ѝ коса е прибрана на кок, леко къдрава. Изражението на лицето ѝ е доволно. Отправила е голяма усмивка към стоящия срещу нея козел. Той също гледа към стопанката си, а тя пък гали с ръце дългата му брада. Животното има къси, извити назад, остри рога и уши прибрани до главата. Големите му очи са вперени в баба Цоцолана, а вратът му е изпънат към нея, по всичко личи –  за да продължи да го милва. Тялото му е късо, с дебела козина и на черни петна. Опашката му е къса и вирната, краката тънки, с фини, здрави кости, като предният е вдигнат, сякаш е готов да пристъпи още по-близо до стопанката си. В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа – „Дългобрадко“.

Изображение 2:

В горната дясна част на илюстрацията е поместен откъс от разказа. Под него е изобразен козелът. Впил е учуден поглед в картината поставена срещу него и я сочи с единия си преден крак. Тя е на пода, опряна на висок шкаф. Картинката, всъщност изобразява образа на козел и е нарисувана от Патиланчо, като с нея момчето цели да ядоса Дългобрадко. Зад шкафа наполовина се подава и самият Патиланчо с широка усмивка. Изглежда доволен от хитрината, която е скроил.  Отгоре, върху масивната мебел, се е покачил котаракът Татунчо. Той е присвил тяло, вероятно за да остане незабележим за козела и в същото време да има възможност да наблюдава случващото се от високо. Момчето изглежда доволно от хитрината, която е скроило. Изображение 3:

Козелът Дългобрадко, отново изрисуван в черно и бяло,  е изправен на задните си крака, подобно на жребец. Главата му е промушена през картината на Патиланчо и сякаш самият той е поставен в рамка. Зад него в далечината има нарисуван плет. На плета е кацнал петел. Очите му са широко отворени, човката също. Може би е изненадан от постъпката на Дългобрадко-да напада така глупаво една рисунка или може би пък се смее на глупостта му… Физиономията на едно магаре с тъмна козина, застанало близо до петела, също не е по-различна.. Дългите му уши са високо изправени в опит да не изпуснат и най-малкият шум. 

  Отдясно на илюстрацията се вижда стволът на младо дръвче с тънки и разкривени клони. В долния десен ъгъл на картинката са инициалите на художника.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение 1:

    В черно и бяло е пресъздаден моментът, в който котаракът Татунчо се подготвя да опита бабината торта. В центъра на изображението  е разположена ниска правоъгълна маса. Застлана е с дълга бяла покривка, спускаща се покрай красиво резбованите дървени крака. От ляво до масата има стол, а отгоре ѝ е поставен десертът. Изглежда доста апетитно в кръглия поднос. Тъмният цвят предполага, че тортата е залята с глазура, а по краищата са наредени и плодове. Отдясно на илюстрацията е котаракът. Той  седи близо до масата, вдигайки едната си лапа почти върху нея. Наострените му уши и втренчените в сладкото изкушение очи подсказват, че не след дълго ще опита лакомството…

Изображение 2:

  Тук вече се пренасяме в мига, в който баба Цоцолана открива пакостливия котарак. Патиланчо се опитва да го скрие и предпази от очакващото го наказание. Виждаме го в центъра, подаващ боязливо глава от една дреха. Опитът му да се скатае е несполучлив. Намушил е лапите си в дългите и широки ръкави на рокля.  Но стърчащата опашка и подадената глава издават присъствието му. Котаракът гледа страхливо и изцъклено към баба Цоцолана. Тя на свой ред стои отдясно до него. Лицето ѝ е сгърчено от яд, веждите събрани, устата присвита, погледът втренчен в пакостника. Две тежки ръце са вдигнати над раменете на жената и като че всеки миг дланите им ще се стоварят върху животинката. Едрата жена така се е привела към клетото коте, че гледайки илюстрацията сякаш можем да  предусетим цялата тежест и сила на наближаващия удар на здравите бабини ръце. От другата страна на Татунчо вляво на илюстрацията е Патиланчо. Момчето е с примижали  очи, смръщено лице и изправена снага. Носи блуза с панделка и тъмни къси панталонки до над коляното. Едната му ръка е плътно изпъната до тялото , а другата е сложена отстрани на таза. Едно е ясно, баба Цоцолана вече знае чие дело е съсипването на тортата и вероятно го мъмри. …

  В долния десен ъгъл са инициалите на художника.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение 1:

  В основата на черно-бялата илюстрация е изписано заглавието на разказа – „Като никога“. В центъра ѝ е долапът на баба Цоцолана. Тази масивна мебел представлява правоъгълен сандък с остър връх и два срещуположни капака от всяка страна. По черните пресечни линии съдим, че е доста стар и вероятно дървото се е нацепило. Долапът е постлан с покривало. Върху него е поставена красива нощна лампа. Отляво е застанал Патиланчо. Момчето гледа към сандъка с изненадано изражение. От другата страна е котаракът Татунчо. Той е вдигнал предната си лапа към долапа. Очевидно се готви за скок към скрилата се нейде наблизо мишка. Гризачът изглежда предизвиква небивал страх у баба Цоцолана.

Изображение 2:

  Отново чрез цветовете черно и бяло са изобразени баба Цоцолана и Патиланчо. Отляво е нарисуван елегантен дървен стол. Едрата жена е застанала до него, събрала ръце пред гърдите си и привила тяло. Лицето и е сгърчено от ужас. Причината за този явен страх се крие в правоъгълната кутийка с ядки, падаща пред нея. Капакът ѝ е отворен, а отстрани едно мъничко  мишле (и то пропадайки) се опитва да избяга от кутийката.

  Отдясно, близо до стената,  Патиланчо седи рошав и насълзен. Като че всеки момент мишката ще се приземи върху главата му.   Изразът на уплаха у едрата жена, дължащ се на появата на малкия и наглед безобиден гризач, предизвиква усмивка у страничния наблюдател.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация са изобразени трите внучета на баба Цоцолана. Мъничетата са наредени в редичка едно зад друго и лазят. Под тях  забелязваме черни участъци, вероятно  сенките им. Всички са още съвсем малки и явно са навън под откритото слънчево небе. И трите дечица са с пълнички бузки, с едва подкарала коса, облечени по еднакъв начин- с блузки с яка и панталонки. Вдигнали са едновременно десните си крачета, докато се придвижват лазейки. Последното от тях е по-пълничко, а од устата му виси биберон. Зад тях се вижда двукрилия прозорец на останала в далечината къща. Тази процесия е наблюдавана от една красива патица(вдясно).

  В горната част, с едри букви е изписано името на разказа – „Патиланчово царство“.

Изображение 2:

  В черно и бяло е представен моментът, в който баба Цоцолана се връща отнякъде и вижда на двора изцапаните малчугани. В центъра на изображението са децата. Две от тях стоят едно до друго в правоъгълно корито, пълно с тъмна течност. Дрехите на децата са покрити с множество петна, лицата им също. Отпред пред коритото стои и третото от внучетата и то във вида на останалите, като само с едното си отворено око поглежда към внушителната на вид жена, застанала пред него. Зад тях се е  строил и Патиланчо. Момчето е притворило очи, изпънало е снага и прибрало ръце до торса. Сигурно е, че е усетило гнева на баба Цоцолана, предизвикан от поредната лудория. Едрата жена е отляво на децата, надвесила се е над тях и размахва заплашително показалец. Лицето ѝ е смръщено и недоволно. В далечината се вижда ограда, а от линиите с които художникът я е обрисувал може да заключим, че е плет. Вляво е къщата на баба Цоцолана, а от прозореца наднича котката. До къщата растат две дървета между които има изпънат простор с наредени по него дрехи-панталони, карирани блузи, престилка…Една кръгла шапка е паднала наопаки на земята.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация са изобразени баба Цоцолана и кучето Мими. Или Дебеланко, както е кръстено от Патиланчо. В сцената е показана силната обич на стопанката към четириногото. Жената седи на дървен стол, а срещу нея има маса застлана с надиплена покривка. Върху масата е поставена чаша с извита дръжка и кръгла чинийка, а до нея висока и изящна фруктиера с плодове- разпознават се круша и  ябълка.

  Цоцолана държи в ръце Мими и го гледа умилително. Любимецът виси непосредствено над масата. Жената е опряла лице в  муцуната му и се усмихва щастливо. Очевидно е, че Мими също се радва на вниманието ѝ. Късите му лапи са отпуснати, ушите клепнали, опашката навита подобно на кравайче, а погледът, изпълнен с не по-малко любов, е вперен в стопанката. В долната част на изображението с едри букви е изписано заглавието на разказа  – „Дебеланко“..

Изображение 2:

На черно-бялата илюстрация е изобразено кучето Мими. Едрото му тяло наподобява издута възглавница. Ушите му са клепнали, муцуната изкривена, а на врата си има красива каишка, с окачен медальон. Под каишката гушата му е дебела и провиснала, а коремът наедрял и почти опрял в пода. В центъра на кръглата плитка чиния пред него се очертава нещо кръгло и мъничко. Дали това не е последното още неизядено хапче за сила, което кучето е пропуснало или пък ще изяде всеки миг? Едно е сигурно- късите му, слаби крачета трудно ще носят надебелялото тяло. Явно, че хаповете не са имали очаквания ефект. Вместо да помогнат за нарастване силата на кучето, те са допринесли за неимоверно нарастване на теглото на домашния любимец.

  В долния десен ъгъл на картината са изписани инициалите на художника.

Изображение 3:

На черно-бялата илюстрация е пресъздаден момента в който баба Цоцолана тегли ухото на Патиланчо. Едрата жена е с гръб към нас. Носи дълга свободна рокля на точки. През кръста си е запасала престилка. Под роклята се виждат босите ѝ крака от прасците до стъпалата. По тях има дълги тъмни ленти, които стърчат настрани, а на палеца на десния и крак една черна ивица сякаш се е накъдрила. Това несъмнено са черните пиявици, взети от съседа Байо, с които Патиланчо успява да излекува прекомерно надебелялото куче. Ясно е, че момчето е забравило да ги върне и сега те са намерили нов пациент в лицето на жената. Затова отново си е заслужил да му подръпнат ухото. Патиланчо се е повдигнал на пръсти, сякаш ще политне – дори единият му крак вече е във въздуха. Лицето на малкия съгрешил лечител издава болка и уплаха, а една сълза се спуска по страната му. Зад тях котаракът Татунчо е извил тяло като дъга, докато размахва опашка, втренчил немигащ поглед към случващото се.

  Фонът е тъмен и набразден с черни неправилни, прекъснати ивици.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация е изобразено прасето наречено Свинчо. То е подпряло тънките си крачка пред една висока дървена ограда, скована от широки летви, закрепени между двойки успоредни колци. До Свинчо, отдясно на оградата,  е кацнала черна врана, която изглежда му се смее. Прасето от своя страна има щастлив вид. Цялото му излъчване е на доволство, като че е опиянено. Широка усмивка краси инак не така хубавата му зурла. Едното му ухо е отпуснато, а другото – вирнато. Опашката му е навита като тънка фльонга. Четината между ушите му също е вирната сякаш фризирана, но и леко килната. Черните петна по бялата кожа му придават още по миловиден и красив вид. Дали това не се дължи на виното, което Патиланчо е излял в коритото му в опит да го утеши, знаейки че иде неговият край?

Изображение 2:

Черно-бялата илюстрация е много комична и предизвиква смях. В центъра на събитието е Свинчо. Той стои изправен на задните си крака, леко наклонил се напред, като че му е трудно да запази баланс и да задържи така едрото си тяло. Пред него, почти под предните му крака, е баба Цоцолана. Тя седи на широката улица, подпряла длан у асфалта, докато другата е вдигнала към почти падащото върху ѝ прасе. Краката ѝ са събрани пред тялото в опит да се защити от срутващата се животинска маса… Лицето на жената излъчва истински ужас. Устните и са широко отворени- явно крещи. Очите и са изцъклени… Само острият, тънък нос и безупречната ѝ фризура, върху това иначе разкривено лице,  са непокътнати и все така вирнати. Зад Свинчо на заден план се вижда падащ човек, навярно неблагоразумно преминаващият по това време чичо Тънкопретко. Двата му крака сочат до сами небесата, ръцете му са разперени подобно на птица в полет.  Главата му е изпъната назад, а устата му – зейнала широко. Не е трудно да се досетим, че човекът вика, предчувствайки сгромолясването си на улицата вследствие на удара с прасето.

  От множество къщи в далечината се подават хора. Някои са дотолкова любопитни да не изпуснат този свинско-човешки сблъсък, че дори се излагат на опасността да изпопадат, надвисвайки наполовина от первазите.

  Сцената е много забавна!

Изображение 3:

На черно-бялата илюстрация Свинчо препуска, а върху едрото му тяло, обърнат наопаки, се кандилка не по-малко едрият съсед Байо. Вдигнал е ръце, а елекът му сякаш е готов да се разкопчае и да избяга. Байо е дебеличък, с оплешивяла глава и едничък останал бретон на нея. Има топчесто лице, малки изцъклени от ужас очи и тънък мустак. И той като други герои от тази картинна история крещи от уплаха. Един гротесков каубой или може би е по-точно да се каже пигбой. Свинчо пък на свой ред е вдигнал предните си крака и като че галопира. Една шапка е паднала наопаки на улицата. В далечината, от двете страни на пътя, са застанали хора (показани като силуети) – разкривени, с извити тела и вдигнати ръце, явно също онемели и стъписани от препускащото насреща им прасе. От къщите надничат техните обитатели. На ясното небе обсипано с прелитащи птици слънцето също се усмихва широко (нарисувано е с очи и уста), разпръсквайки топлите си лъчи.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация са изобразени Патиланчо и баба Цоцолана. Тя лежи в голямо легло, леко повдигната  на лакът над меката си възглавница. Завита е с пухкав юрган. Едната и ръка е изпъната към стоящото до нея момче, докато другата е отпусната върху завивката. Цялото ѝ лице е черно, ръцете до китките също. Ясно личи, че това е някакво мазило, което е наложено неравномерно по лицето и е полепнало обилно по него. Жената изглежда така, защото Патиланчо, макар и без лоши намерения, наместо крем е дало на баба Цоцолана кутийка с черна боя за обувки. Тя пък, доверявайки му се, щедро се е намазала за да се разкраси. До нея, в потвърждение на поговорката, че едно зло никога не идва само,  в същия миг малчуганът събаря от подноса, който държи в ръце, бурканче с черно, течно съдържание. Злополучната боя/ и чаша с безцветна течност се разливат върху завивките.

  Цялото изражение на провинилия се хлапак излъчва ужас и недоумение- отворена широко уста, сбръчкано от предстоящия вик носле, невярващ поглед и вдигнати в почуда вежди. Няма съмнение, че Патиланчо вече е осъзнал какво се е случило по негова вина, потресен е от вида на баба Цоцолана и  тръпне в очакване на предстоящото наказание …

Изображение 2:

Черно-бялата илюстрация пресъздава проявата на гняв към момчето от страна на баба Цоцолана. Разбирайки, че е намазала лицето си с черната боя, тя е станала от леглото си и е сграбчила детето през корема. То виси безпомощно с лице към земята. Едрата жена го държи здраво с едната си ръка, а в другата чехълът ѝ е надвиснал заплашително, готов да бъде стоварен върху Патиланчо. Една голяма сълза е на път да се разбие върху тъмния килим, където е другият пантоф на жената. Срещу тях котаракът Татунчо- рошав, с шарена петниста окраска се изпъва, извивайки тяло, с вирната опашка. Изглежда незаинтересуван от случващото се. До котарака е и кутрето наричано от Патиланчо Дебеланко, а от Цоцолана гальовно с името Мими. То също като стопанката си е със сърдито изражение и с намръщена муцунка. Вдигнало е лявата си лапа, сякаш готово да се скара на детето.

  През големия прозорец на помещението, облепено с красив тапет с цветни мотиви, надничат едно дългоухо магаре, патица, петел и прасето Свинчо. Всички те са съкрушени от случката и страдат, ронейки едри сълзи, докато наблюдават наказанието на Патиланчо.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

Любимите на много поколения деца патилански истории днес се публикуват под формата на сборни издания, но те водят своето начало от страниците на списание „Детска радост“ на което по това време авторът (Ран Босилек) е бил редактор. През 1925 г. издателство Хемус публикува и първата книга „Патиланчо“. Илюстрациите са на незабравимия художник Вадим Лазаркевич.

Изображение 1:

Илюстрацията е черно-бяла. На нея са малкият Патиланчо и баба Цоцолана. Патиланчо е слабичко момче, облечено в обемна блуза с яка и широки ръкави, достигащи до китките му. Тази блузка определено му придава комичен вид -сякаш има дебело коремче, килнато на една страна. Изпод него са слабите му крака, обути в дълги, тесни панталони, леко събрани около коленете. Под яката му е привързано шалче, спускащо се шикозно по гърдите. Буйна коса обгражда лицето му, а обемният му бретон стои извит пред челото. Очите му са мънички, художникът ги е нарисувал като две черни кръгчета, над малкото носле и събраната уста. Под двете очички и под брадичката е има изобразена по една чертичка. Чрез тях художникът ни показва емоцията на детето към момента –  на уплаха и ужас от стоящата срещу него жена. Причината за тази уплаха също ни е разкрита – в двете си отпуснати ръце Патиланчо държи за оцелелите дръжки остатъците от счупени стомни. Дръжките са изцяло черни, на места с бели участъци, явно уловили светлината. Навярно стомните са били красиви, но уви… Сега под дръжките им стърчи малка част от тях като нащърбени зъбци.

  Отсреща е баба Цоцолана- масивна, строга, с изпънати плътно до тялото ръце, навярно доста напрегната. Ръцете ѝ са с разперени пръсти, при това съвсем не фини, а доста заякнали. Нарисувана е в профил. Лицето ѝ – смръщено и сериозно. Художникът е нарисувал една вертикална черта от носа до устните и, което прави чертите и още по-остри. Веждите и са събрани, очите присвити, носът тънък и дълъг, а под него като че баба Цоцолана е захапала горната си устна с цел да успокои напиращия гняв към детето, извършило белята. Фризурата на  възрастната жена обаче изглежда кокетна и елегантна. Късите ѝ, гъсти коси са вълнисто накъдрени и добре сресани, бретонът подвид над челото, а на ухото и виси перлена обица. Роклята и също е с красива яка с ръкави до лактите и с десен на точки. Сигурно е, че баба Цоцолана е колкото строга, толкова и суетна, но и не по-малко силна предвид едрото ѝ тяло. Горкият Патиланчо изглежда така невинен и безпомощен пред нея, готов да побегне като подплашено зайче, но все пак достойно преодоляващ това си желание и очакващ развитието на последиците от допуснатото невнимание…

Под изображението над хоризонтална линия с едри и тъмно оцветени букви е изписано заглавието на разказа -„Баба Цоцолана“.

Изображение 2:

Илюстрацията пресъздава моментът, в който Патиланчо чупи стомните след сблъсъка със Страти и управляваното от него колело. Героят седи на широката улица и държи здраво в ръце двете дръжки от стомните, а останалите парчета от счупените съдинки се търкалят около него. Отляво на момчето като стрела лети Страти – краката му вирнати нагоре. Ръцете и лицето му всеки момент ще усетят твърдостта на пътя. Злощастното колело се е килнало леко встрани. Едно дребно, петнисто кутре, бяга подплашено от случката, с широко отворени очи и вирнати уши, а зад него в противоположна посока се измъква и едра котка.

  Зад момчетата в тъмно оцветяване са обрисувани високи сгради- къщи или блокове, като няма прозорец зад който да не наднича по едно любопитно лице, заинтригувано от създалата се ситуация. Тук-там дори се виждат по две глави, които едва ли не ще се сблъскат зад стъклените прегради в желанието си да полюбопитстват. В далечината закръглена дама гледа към момчетата от една тераса. Тя се е превила и е сигурно, че се смее неудържимо.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова