„Дърпане по марсовите полета“(1943) – фотография на Робер Доано

„Дърпане по марсовите полета“ е Черно-бяла фотография на известния френски фотограф Робер Доано. На преден план се виждат две деца – момче и момиче на около шест-седем години. Момчето кара велосипед, облечено е с тъмна връхна дреха, като манто, виждат се босите му крачета, обути с подгънати бели къси рипсени чорапки и светли обувки. Велосипедът е черен на цвят, с дебели гуми. Детето е приведено напред и  изглежда все едно че гледа съсредоточено педалите, които се въртят от краката му. Косата му е разрошена, тъмно-кестенява и чуплива. За дрешката му с дясната си ръка се държи момиченце, късо подстригано, с по-светла коса от момченцето, което се вози на дъска с колелца, наподобяваща съвременните електрически скейтбордове – задните колелца са малки, а предните – големи. Облечено е със светла пола на тъмни малки точки над коляното и бяла жилетка и бели чорапи. Коленете му са свити, тъй като балансира. По земята има участъци, приличащи на локви, като че ли преди малко е валял дъжд и децата са изчакали да спре и веднага са излезли да играят. Те са разположени в левия край на фотографията, като в десния има пространство, което подсилва впечатлението и усещането за движение, т.е. децата се движат на дясно. Момченцето кара  колелото и дърпа момиченцето с кънките, оттам и наименованието на произведението – буквален превод – дърпане по марсовите полета. В далечината се вижда Трокадеро, овална светла сграда, състояща се от две високи части и една по-ниска между тях, с бели колони. В горната и страничните части на фотографията, като рамка стои най-ниската и широка част на Айфеловата кула, като отдясно можем да разпознаем почти цялата част от колоната, наподобяваща черна мрежа или дантела, на фона на която се откроява момичето със светлите си дрехи.

Усещането, което създава това произведение е на лекота, движение и детска невинност.

Описание:
Цвета Младенова

ПОД ГЪБАТА (приказки в картинки)

pod-gabata

Изображение: Вали силен дъжд, сред зелените треви една гъба е разтворила червено чадърче на бели петънца и подслонява всеки, който мине покрай нея.

Мравка работливка първа е видяла на поляната малката гъбка, скрила    се  е под нея и  чака да спре дъждът. А дъждът валял все по-силно и по-силно… Допълзя мокра пеперуда с подгизнали крилца и тя се скрила при мравката. Дотичала полската мишка облечена в бяла риза и червена пола, запретнала бяла престилка, цялата вир вода, държи в ръце кошница с ягоди, които скоро е набрала.  Подскочил с плач врабчо, помолил и него да пуснат под гъбата да си изсуши крилцата и да си почине. Уплашен заек се примолил и него от лисицата да скрият. Малката гъбка не спира да расте от дъжда и така  е побрала всички.

Описание:
Ирена Янакиева

Бурята, описана в романа „Под игото”

burq2

Ненадейно една заслепителна светкавица осветли мрака и Краличът видя, че се намира вече на къра, негонен от никого. Тогава се тръшна капнал до един орех, за да прибере душа. Планинският вятър духаше вече доста свеж и силен, шумотевицата в листата се сливаше с бученето му и с глухото боботене на гръмотевицата. Скоро тя наближи застрашително, изтрещя над главата на бежанеца и потъна някъде в безпределното пространство. Кратката почивка и свежият въздух повърнаха силите на Краличът. Той видя, че ще вали, и тръгна бързо нататък, за да намери някакъв подслон от бурята. Дърветата около него шумяха плачевно, високите брястове се прегъваха от силата на вятъра, тревите и бурените съскаха, цялата природа беше нащрек и фучеше страховито. Едри капки дъжд закапаха рядко и тупаха като куршуми в земята. Светкавицата пак излъкатуши по гърба на Балкана и тозчас подир нея гръмотевицата с гороломна сила заскача и затрещя на небето, като че ще го провали. Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини и синият им бледен светлик придаваше фантастичен образ на дърветата и планината. Тия мигновени вълшебни картини, сменявани тутакси с дълбок мрак, приличаха на феерия чудна и страховита. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните — величествено представление, в което чудовищното сблъскване на безграничното с тайнственото се слива в една неземна, демонична хармония. В бурята природата достига мотивите на най-високата поезия.

Източник:
Иван Вазов: „Под игото”

Описанието изпрати:
Александър Велков

Гръмотевична буря в София

burq

„Градът бе затихнал в късните часове на вечерта. Във въздуха можеше да се усети мириса на дъжд, но него още го нямаше. Небето беше наситено тъмно синьо със сиви петна по себе си. Луната нежно се подаваше зад един черен облак, обвита в своята сребриста пелена. Имаше силна мъгла, типична за котловините като София, но въпреки това светлините на многобройните сгради мъждукаха в тъмнината и бавно, една по една изгасваха. Уличните котки тъкмо се разбуждаха за техния любим нощен лов, но когато подадоха розовите си нослета навън, те усетиха, че се задава буря и се прибраха по мазетата, на топло и сухо. Старицата със сива, дълга коса, която беше учудващо пъргава за възрастта си и живееше в същото малко блокче, което и те, им беше оставила голяма консерва с котешка храна, така че те не се притесняваха за нея и се отдадоха на спане, отново. Много малко след като те заспаха започна да вали. Но не обикновеното леко ръмене, което е типично за есента, а нещо повече. Нещо по-силно. Нещо по-интригуващо. Истинска, красива, епична, завладяваща и леко плашеща Буря. Облаците се скупчиха заедно, сякаш се бяха уговорили предварително и дадоха всичко от себе си градът да подгизне за секунди. Тук таме някоя гръмотевица изтрещяваше, последвана от великолепна светкавица. Валеше неспирно часове и часове, а гърмежите бяха като по часовник, толкова стриктно организирани. Звездите блещукаха както винаги и като че ли не бяха впечатлени от това рядко природно чудо. Беше като светлинно шоу, създадено от най-изкусния от изкусните режисьори. Хората, разбира се, отдавна си бяха легнали да спят, но тези, които бяха останали будни, запомниха това явление. А на сутринта, когато слънцето започна да се подава, бурята утихна отведнъж, сякаш нищо не се беше случило“

Описание:
Вяра Пиперкова

Забележка:
Описанието не е направено по приложената снимка.