Дъб

Big, old oak tree still with green leaves in the fall in a winter crops field.

Дъбът е от рода на широколистни дървета и храсти разпространени в Северното полукълбо. Среща се от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Достига височина от 25 до 35 метра и живее до над 1000 години. Плодовете му се наричат жълъди, които падат през есента и служат за храна на дивите свине. Дървесината пък съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

В България се срещат между 10 и 18 вида.

Интересен факт е, че в село Гранит, област Стара Загора се намира най-старото дърво в България и най-дълголетното в света наречено „Стария дъб“. През март 1982 г. е установена неговата възраст – 1637г., височината му е 23,4 м., дебелината на ствола е 2,38 м, проекция на короната е 1017,36 м², обиколката на стъблото е 7,46 м на височина от земята 1,3 м.

На снимката е изобразен обикновен дъб наричан още летен дъб. Под сивото небе, на зелената поляна е разперил огромната си корона. Тя прилича на голяма шапка захлупила кафявото стебло на дървото. Изключително много разклонена със зелени листа, но тук там и леко пожълтели. Дървото стои величествено изправено и красиво. В основата му има леко пожълтяла тревичка. На заден план се виждат други дървета също обагрени в зелен цвят и на места с жълтеникави листа.

Цялостната картина вдъхва свежест и желание за поне един ден прекаран сред природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Топола

Тополите се срещат в умерените региони на северното полукълбо, от субтропичните райони на Китай, откъдето произхождат, до бореалните зони. В Северна Америка са разпространени на юг до Мексико. В Африка се срещат в източните части на континента.

В България са разпространени в ниските и топли части на страната, близо до реки.

Тези дървета са бързорастящи и влаголюбиви със сравнително мека дървесина. Листата им са овални, назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м и са с широко разперена корона. Дървесината им е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит и др. Листата се използват за фураж на добитъка. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките. Тополите осигуряват богата паша за пчелите.

На снимката са изобразени подредени в редица няколко на брой тополи. Разположени са в парк на зелена морава и сред други растения. Високо извисяващите се дървета са леко наклонени на ляво от духащия силен вятър. Изпъстрени в зелено под синьото небе изглеждат величествени и непоклатими.

Описание:
Ивайло Димитров

Кестен

Кестените живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Кестени се наричат и плодовете, които тези дървета дават. Съществуват различни видове като повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 м височина, но някои видове са по-малки, често храстообразни.

От векове хората познават хранителните и лечебните свойства на кестените. Сред тях се срещат ядливи видове и видове, които се използват само за лечение като билка.

В България най-популярният начин за консумация е под формата на прясно изпечени кестени. В Япония и Китай кестените са една от най-важните култури, защото в тях се съдържа 2 пъти повече нишесте, отколкото в картофите. Някои народи наричат кестените дървото – хляб, тъй като от него са приготвяли брашно за хляб, каши и палачинки. Във Франция кестените са задължителни за всяка Коледна трапеза.

Естественото му разпространение е ограничено само на Балканския полуостров – България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия. Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света.

Височината му достига до 25 м., короната е голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, до 25 см. дълги и 20 см. широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цъфти от април до юни. Видът не е близък с ядливия кестен макар и плодовете им външно да си приличат.

На снимката е изобразен обикновен (конски) кестен на централната алея на градски парк. Толкова сме свикнали с него, че дори не го забелязваме разхождайки се. То има своите върли врагове – хората със сенна хрема, заради едрите кичести цветове и свои верни приятели – децата, които обожават играта с лъскавите кестенчета.

Описание:
Ивайло Димитров

Явор

Дървесината на явора или наричан още клен се е използвала в миналото за изработване на копия. Характерното за това дърво е срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа.  Достига височина до 40 метра, а диаметърът на ствола му до 2,5 метра. Има гъста, широка, мощна корона.

Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. Плодовете са характерни двойни крилатки, оформени така, че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената на значителни разстояния.

На снимката е изобразен явор на слънчева зелена полянка. Дървото се извисява високо в конусовидната си форма. Листата му са обагрени в свеж зелен цвят. На заден план се виждат още дървета и храсти.

Любопитното за този вид дърво е, че кленовият лист е национален символ на Канада. Също така в Канада и Съединените Американски Щати от мъзгата на кленовите дървета се получава сок, който след сгъстяване се използва като подсладител вместо пчелен мед – това е така нареченият кленов сироп.

Описание:
Ивайло Димитров

Магнолия

Магнолията включва около 200 вида, разпространени в Азия и Америка. В България се среща като по-ниско, парково дърво. Цветовете ѝ са впечатляващи, ароматни. Биват бели, розови, лилави, а също и червени или жълти.

На снимката се вижда клонче с няколко разтворени цвята. Цветовете са едри, с месести листа, образуващи снопче. Външните листа са подгънати навън. В основата си цветовете са бледо лилави, като постепенно преливат в бяло. Забелязват се жилките на всяко листенце, които остават лилави до самия му край. На заден фон има още цветове, както и зеленина.

Описание:
Дамяна Дачева

Ню Таити от „Светът се нарича Дъбрава”

Ursula le Guin

Но когато пристигнаха, тук нямаше нищо. Дървета. Една тъмна дъбрава от скупчени, преплитащи се дървета, безкрайна и безсмислена. Една мързелива река, притисната в душното си корито от дърветата, няколко колиби на хора, скрити между дърветата и още – елени, космати маймуни и птици. И дървета. Корени, стволове, клони, вейки, листа, листа отгоре и отдолу, листа в лицето и в очите, безкрайно много листа и безкрайно много дървета.

По-голямата част от Ню Таити бе покрита с вода – едно топло плитко море, чиято повърхност се нарушаваше тук-таме от рифове, островчета, архипелази и петте големи Земи, които бяха разположени във формата на арка в северната кватросфера. И всички тези парченца и късчета суша бяха покрити с дървета. Океан или дървета – на Ню Таити друг избор нямаше. Вода и слънце, или мрак и листа.

Но тук бяха пристигнали хора за да сложат край на мрака и да превърнат тази сган от дървета в безупречно нарязани талпи, които на Земята се ценяха повече от злато.

Урсула Легуин
Из „Светът се нарича Дъбрава
Издателство ВЛ, 1992

Описание:
Валерия Вълева

Есенна бреза

breza

Брезата е широколистно дърво, което се среща почти навсякъде в България: от градските паркове, през крайречните поля, до високите планини. Вирее по скалисти места и най-често в иглолистни гори. Листата  й са малки, заострени и двойно назъбени, за да издържа на студа и лошите метеорологични условия. Стеблата им са сравнително тънки и на височина достигат до 30 метра, а на възраст – до 150 години. Един от най-разпространените видове в България е бялата бреза, чието стебло е покрито с бяла кора, която периодично пада на тънки люспи. Характерният за кората бял цвят се дължи на съдържанието на веществото бетулин в нейния състав. Това е единственото бяло багрило, съществуващо в природата.

Снимката представя начало на брезова гора. Заснета е през есента, за което свидетелстват обагрените в жълто листа на дърветата. Снимката е хоризонтална, като в долната част има поляна, чиито цветове преливат от зелено до кафяво. Това се дължи на изсъхналите тревички и тези, които все още са запазили живеца си и се открояват със зеленината си от жълто-кафявия фон. След полянката започва брезовата гора. Стеблата на дърветата са бели и стройни. Тук-там имат черни петна, които напомнят на окраската на далматинец. Короните им са много нависоко и образуват нещо като покривало над гората. Всички листа са огнено жълти, на места оранжеви, най-вероятно заради падаща върху тях сянка. Измежду стволовете на дърветата има  нападали сухи клони.

Централно на снимката, има зелена туфа от клони с все още свежи листа. Те се намират доста по-ниско от останалата част от короната, което допълнително засилва чувството, че все едно са отделени от дървото.

Небето почти не се забелязва, понеже брезите изпълват снимката  вертикално и хоризонтално. В горните десен и ляв ъгъла се показва бледолилаво небе, предвещаващо идните мразовити дни.

Независимо от ярките жълти цветове, снимката носи усещане на студенина и есенна прохлада, но в същото време и на уют, и желание да се слееш с жарката гора.

Тези нереални цветове са поредното доказателство за способността на природата да твори прекрасни шедьоври.

Описание:
Емилиана Ангелова