„Уши-Муши“- разказ от Емилиян Станев

Уши-Муши е полска мишка, която живее скрита от всички опасни и много по-големи по размер птици и хищници, в мъничка дупка под земята в едно поле. Въпреки дребните си размери и своята беззащитност, тя често напуска своето убежище в търсене на храна, която добрата къщовница грижливо събира за зимата. Много нощи наред мъничката гризана обикаля полето и събира неуморно грахови и житни зърна с които пълни лавиците в зимника си.

Една тъмна нощ, Уши-Муши, принудена от глада, а и от скъперничеството си, което не й позволява да си хапне от събраните запаси, излиза за да се нахрани в плодородната грахова леха, насипана с узрели и вкусни грахови зърна сред полето. Стигайки, мишката с ужас забелязва цяло семейство кукумявки, накацали върху един огромен стар дъб, растящ край нивата. А както знаем, тези птици са с отлично зрение и добри ловци на дребни гризачи- бързи и безпощадни. Щом забелязва множеството големи и светещи очи, проблясващи навсякъде от дървото, мишката прималява от страх. Остава неподвижна с надеждата да не бъде видяна, а малко след това тя става свидетел на съдбата на друго неблагоразумно мишле като нея, което една от птиците държи в здравия си клюн, докато разцепва нощния мрак с мощта на крилете си, готова да кацне при останалите и да го погълне. Ужас сковава Уши-Муши и тя бързо се крие под една буца пръст, но птиците като че я забелязват, разлитат се, а някои от тях кацат върху буцата, където тя се крие. Уши-Муши започва неистово да дълбае дупка под земята, за да се скрие. Така прекарва цялата нощ- скована от страх и неизвестност, предчувствайки своя край, с едничката надежда да оцелее до утрото, защото тогава хищните кукумявки губят силата си и се отдават на сън. Утрото настъпва, а с него и спасението. Уши-Муши се прибира в своята дупка, изтерзана, гладна, но и щастлива. След като успокоена и най-сетне е в дома си, тя изпитва отново силен глад. … Мишката разглежда препълнения си склад, но скъперническата й природа не й позволява да си похапне, затова решава да погладува, пък пак да излезе за храна…

 

Изображение:

Изображението е в черно-бели цветове. Уши-Муши пристъпва с широки крачки по едно поле с полегнали треви, а в ръката си държи празна кошница. Мишката е в профил, с вирнато нагоре черно носле, прилично на маслинка, с тънки дълги мустаци, големи кръгли очи и уши. Тя е с малка глава върху която има забрадка, вързана на възел под гушката й. Около носа и под ухото има защриховани участъци, където козината й е по – дълга от останалата част на главата или пък това са по-неосветените участъци, недостигнати от студената лунна светлина. Мишката е облечена в сукман, изпод който се подава бяла риза с дълги ръкави, а през кръста си е препасала престилка, която е богато надиплена. Платът на дългия сукман сякаш се е омотал около крачето на мишката, с което се кани да пристъпи тихо и незабелязано, а зад нея се извива тънката й опашка. Кошницата в ръката й е изрисувана с гъсти вълнообразни линии от външната си част и с хоризонтални, и вертикални във вътрешната, което вероятно е начина на сплитане на гъвкавите, здрави фини клонки с които е изработена. Пред Уши-Муши се простира поле с гъсто избуяли треви-едни по-изправени, други полегнали, а зад нея силно затъмнени, гъсти храсти. Навсякъде пространството около мишката е изрисувано с множество гъсти хоризонтални линии, а около нея има голям тъмен участък, който като че я обгръща. Това подсказва, че тя е всред тъмната и непрогледна нощ, а над нея мастилното небе се осветява от тънкия лунен сърп, затулван от плътни облаци, които преминават през него, а сетне разлива бледата си и студена светлина. Видно е, че тя е решила да запълни празната си кошница и се осланя на прикритието на нощта.

 

Изображение:

Изображението е цветно. На картинката в центъра се извисява огромен стар дъб с гъста, кичеста корона и дебели клони. Клоните са дебели в основата и изтъняват след което се разклоняват с по-тънки и се губят сред обилно зелените гъсти листа. Сред зелената маса на дъба, прилична на гъсти купести облаци, са накацали седем кукумявки. Някои от тях са кацнали на дебелите клони, там където се разклоняват, а други в тъмните и гъсти участъци на дървото, където не прониква лунната светлина. В далечината зад тях в гръб е кацнала една птица, силуета на която сякаш плува насред кръглата бледо жълта луна срещу й. Дървото е със зелени листа по които сякаш плавно се разстила лунната светлина и ги кара да блестят в жълти отблясъци. Кукумявките накацали по дървото изглеждат страшно с жълтия си стъклен поглед, който проблясва сред нощния мрак. Те са с прибрани криле и кафяво оперение. На главите си имат по светли участъци от пух, наречен- було, приличащо на два пухкави елипсовидни кръга около очите. Тези кръгове имат обем към края си и придават още повече дълбочина на сякаш стъклените им очи, между които се намира малък, извит черен клюн. Към големия дъб с разперени крила лети една от птиците, стиснала здраво в безпощадната си човка мъничко сиво и безжизнено мишле. Как ли се чувства Уши-Муши при вида на тази гледка? Вероятно изпитва неописуем страх. Птицата носеща мишлето е със здрави и силни кафяви крила, по-тъмни в края си и с бяла окраска изпъстрена с дребни кафяви петна под крилете към опашката. Пред величественото и плашещо дърво са зелените лехи с грахови растения. Те са подредени в редици и към всяко растение е сложен по един малък дървен кол, по който са се увили крехките зелени ластари на грахта. Зад едрите зелени листа на лехите в десния ъгъл стои Уши-Муши. Тя изглежда почтинезабележима, вдигнала уплашено ръце към муцунката си. Облечена е в кафява блузка, сливаща се с цвета на козината й и с оранжево панталонче, зад което стърчи тънка като влакънце опашка. Лунната светлина огрява растенията и сякаш ги лее с разтопено злато, което се смесва със зеленината им. Сред лехите гъстите насаждения остават в мрак и там стои притихнала гризаната. Какъв ли страх терзае горкото мъниче, знаейки силата и мощта на кукумявките, отличното им зрение и бързина с която умело улавят от край време нейни роднини? Явно ще трябва да чака до утрото, което преобразява кукумявките в кротки, безобидни и сънливи птици…

Изображение:

На графичната рисунка е изобразена Уши-Муши, която се намира посред своя зимник. Стените и пода на помещението са с множество точки, кръгове и линии, което вероятно е и неправилната форма на скривалището й под земята. Навярно това са бучки пръст и дребни камъчета от които се състои почвата, а някъде дори се провесват тънки корени на растящите на повърхността треви. Навсякъде е чисто и подредено. В центъра  е застанала мишката с вдигната глава към лавиците срещу нея, запълнени с плетени кошове. Те са пълни с прилежно прилежно наредени едри грахови и житни зърна. Уши-Муши е с дълъг сукман и престилка, а отзад на главата и виси падналата забрадка. До нея на пода има красив фенер, пръскащ светлина в помещението. Отляво на мишката до дървената лавица има оставен по-голям кош, също пълен с житни зърна. Над Уши-Муши растат тънки житни стебла, тежко наклонили класове към лавицата. Около големият кош, в ъглите на зимника и покрай мишката има силно затъмнени участъци, вероятно сянка. От усмихнатото изражение на мишката, което разкрива остри зъбчета, е видимо доволството й от събраното количество храна, достатъчно да оцелее цяла зима.

Издание:
Безценни камъчета. Къщичка под снега.

ИК. „ФЮТ“

Художник:
Антонина Бабукчиева.

Описание:
Ивелина Дамянова

„Къщичка под снега“ – разказ за деца от Емилиян Станев

„Дойде есента. Заваляха дъждове. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из гората да си дири подслон…“

Зайо, остана без подслон, той нямаше дом, топла сигурна стряха и беше изложен на хладния вятър. Отвсякъде дебнеха опасности страшни и зъби проблясваха на зверовете опасни. Реши да потърси за себе си стряха и тръгна да дири в гора, из полята… Почука на стария дъб откъдето показа се катеричка и сетне му рече да станат съседи. И Зайо загриза със зъбките остри дървото, но жилаво бе, а да гризе той трябваше много дълбоко. Разбра Зайо, че тъй не ще стане и тръгна да дири къде да остане. При таралежа покана получи засмяна, но сетне там нахълта Лисана и Зайо стремително в нивите хвана. Отседна за кратко при совата нощна, пещерата тъмна да делят по братски, но там Мецана страшна пристъпи ръмжейки и Зайо с ужас избяга от хладната скална дупка. Язовецът не бе тъй гостоприемен, но строител бе най-начетен. На Зайо бързо заръча дом да построи и къде му препоръча. Щастлив Зайо за работа се захвана и къщичка си построи от основа до тавана, а приятелите горски му идваха на гости. Изтъкаха му килимче, изплетоха завеска, а кълвачът-майстор дърводелец му направи закачалка и на вратата сигурна ключалка. Но лошият и стар пор, намери зайовия дом, през вратата здрава нахълта и едва не го разкъса. Бяга той уплашен през гората, през полята, та стигна чак до селата. Намери сигурна колибка и реши там да се прикрива, но едно лошо куче почти да съдере неговото меко кожухче. Не си намери Зайо подслон, ни в хралупа, ни в дърво, ни в тъмен скален склон… Навсякъде чакаха врагове и заплаха дебнеше от къде ли не… Догдето скиташе уплашен, есента приветства зимата-своята сестра и едър мокър сняг заваля. Бързо всичко побеля и бял килим над поля се разстла, а Зайо уморен заспа с края си страшен, явно примирен. Но как се чудно изненада и каква радост в сърцето му настана, щом отвори сънени очи и видя свойта бяла къщичка под снега. Набързо прозорче си той издълба, вратичка направи сам под снега и в светлия топъл дом заживя. Похапваше нощем, а денем почиваше сладко и тъй той остана в новия дом, а щом напролет снегът се стопи на воля играеше и гризеше вкусни треви.

Изображение:

Изображението е графично, в черно-бели цветове. Зайо е изправен и едва се държи на лапите си, сякаш готов да бъде отнесен от силния вятър, фучащ около него. Той с усилие пристъпва по пътеката, обсипана с полегнали треви, изсъхнали и почти изгубили живинка, докоснати от есента, застинали пред зимата и мокри от дъжда. Зайо е изправен, свил предните си лапи пред гърдите си, с изплашено изражение и вдигнато нагоре черно носле, под което се подават две дълги, остри зъбчета, може би потракващи от студа. Дългите уши на Зайо са силно изпънати назад, както и дългите му мустаци. Главата на заека е силно защрихована, като по-тъмните участъци са над муцуната, където покрай очите му козината сякаш се е спластила и изгубила пухкавината си, вероятно слепила се за челото му, заради ударите на силния вятър. Цялото изражение на Зайо подсказва, че едва пази равновесие и полага големи усилия да устои на студения порив на вятъра. Той е облечен в палто в края на което се подава рошавата му опашка и е обут в панталон. Около врата на заека има омотан шал, който изпънат хвърчи назад. Палтото и панталонът на Зайо са силно защриховани, вероятно заради сдиплената част на дрехата, която се е събрала зад раменете, а панталонът му е изпънат в коленете с летящи крачоли назад. Сякаш дрехите на горкия заек няма да издържат на този вятър, примесен с едри дъждовни капки и ще бъдат отнесени на някъде, както листата от храстите, които се носят с въздушната маса. Пред Зайо има един висок бук с дебели стари кори, грапави и напукани и с тънки клони по които тук там виси по някое листо, а зад ствола на бука се веят клоните на бор, паднали почти до земята и ронещи тънки иглички. Зад боровия клон стърчи шипков храст. Той е с криви и тънки клончета, с дребни листа, между които стърчат дълги, остри бодли и шипкови плодове. Зад Зайо стърчи едно немного високо дърво с изпочупени клони, почти останало голо с нищо не подсказващо за зелената си красота преди да бъде обрулено от есента. До дървото стои самотна една гъба, заобиколена от гъсти треви. Покрай дърветата и храстите има множество нарисувани гъсти пресечени линии, които се струпват пред Зайо и се разпръскват зад него. Това вероятно изобразява посоката на силната буря, развихрила се в гората, в центъра на която се намира той. Гледайки изображението, на всеки би му станало доста мъчно за Зайо, дори бихме изпитали лек студ и дискомфорт, визуализирайки себе си сред неприятната и мокра буря, носена от силен и студен вятър, без място на което да се скрием и подслоним.

Ако използваме нашето въображение, ще си представим изображението така: Красив кафяв заек върви изправен по една пътека насред гората. Пътеката е покрита с мокри и покафенели снопове трева и изсъхнали листа от дървета, влажни, оставящи неприятна лепкава хладнина по босото ходило на заека. Пред Зайо дървото е с кафяви кори и красиви листа в жълто-оранжеви цветове, на места с леко зелен цвят, а други с червеникави цветове. Отзад на него се вее наляво надясно тежък зелен клон на близкия бор, паднал почти до земята. Зад него стърчи шипковия клон със червени, дребни плодове и тук там жълто-зелени листи. Небето е тъмно синьо със сиви и тежки облаци, мрачно, без никаква слънчева светлина. Силният вятър носи откъснати листа, които бързо прелитат край Зайо, а по него падат едри студени дъждовни капки – първият признак на разразяваща се буря. Зайо е сложил около врата си червен, плътен шал, облечен е в дебело кафяво палто и сини панталони.

ИК „Хермес“

Художествено оформление на книгата и илюстрации: Борис Николов Стоилов

Описание:
Ивелина Дамянова

„Лакомото мече“ – приказка/. от Емилиян Станев

В приказката се разказва за бедата, сполетяла мечо семейство, заради прибързаността и неопитността на едно от мечетата. Те са нападнати от рояк ядосани пчели и бързо спасени от своята разумна майка.

И така, в една тъмна пещера растат две рошави мечета, заедно с майка си. Тя ги храни, закриля и запознава със заобикалящия ги и непознат свят. Меца често ги води при мравуняка за да си похапнат, учи ги да се защитават, докато играят, и да се къпят в бистрите планински вирове. Показва им как да намерят храната си и да се сдобият умения, които да им помогнат за бъдещото им оцеляване. Но както е присъщо на всички деца, така и малките мечета са изпълнени с любопитство и нетърпение да разберат всичко около себе си. И така старата мечка ги повежда към една липа в която има пчелно семейство за да си похапнат от вкусния мед. Стигнали там, едно от мечетата пъргаво, нетърпеливо се покатерва на дървото. То бърка в хралупата с меда и никак не обръща внимание на майка си, която настойчиво го приканя да слезе от дървото. Заради това, мечото семейство става обект на нападение от страна на пчелите. Само бързата реакция и опитността на майка Меца спасява рожбите й от острите жила на пчелите. Тя сграбчва непослушното мече със здравата си муцуна и бързо хуква, заедно с братчето му към близкия поток. Потапя мечетата в дълбоките води на потока в безопасност от пчелното нападение. Пчелите бързо се разлитат, разбрали, че няма как да достигнат до посегателите на дома си, а майка Меца и децата й се прибират у дома.

Поуката е: „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло“. Мечето прави неволна грешка поради своето незнание, но за негова радост, майка му е до него за да го закриля, пази и поучава. Всяко действие трябва да се предхожда от мисълта, а когато не знаем, трябва да се осланяме на мъдростта на по-възрастните!

 

Изображение:

На изображението са нарисувани майка Меца и двете й мечета. Старата мечка стои изправена на задните си лапи в бистрия поток, докато усилено размахва предните си, от които хвърчат водни пръски, в опит да прогони множеството ядосани пчели. Мама Меца е с щръкнала, рошава кафява козина, гледаща към мечетата с тревожен поглед. Едното мече е почти легнало по гръб в бистрия поток, вдигнало беззащитно лапи, а до него братчето му сякаш се опитва да тича, а във водата тичането е трудно, почти невъзможно. Няма как да объркаш лакомника предизвикал цялата тази олелия. Пчелите знаят кой ги е обезпокоил и целият рояк напада само него. Братчето му вече почти се е потопило цялото във водата, учудено е от това което се случва, а малкият палавник се опитва безуспешно да избяга от масираното нападение. Около тях жужат множество мънички пчели, насочили яда си върху главата на бягащото мече. То е притворило очи, вероятно от болката причинена му от ужилванията, и е вдигнало  високо лапите си, опитвайки се да се защити. Видно е, че красивата и гъста кафява козина на мечетата не ги предпазва от пчелите и те търсят спасение във водата. Сцената предизвиква усмивка, заради безполезността на явната сила и размери на мечетата и майка им пред мъничките и наглед безобидни пчели. Зад тях се ширят бистрите води на потока и едри сиви обли скали, около които растат високи зелени папури, над които се шири безоблачното небе.

Описание:
Ивелина Дамянова