„Мититаки“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Бях ви споменал, че Мититаки имаше свой чичо на Птичата ривиера, някой си Фр. Т. Мититаки, че самият Мититаки ходи там на гости и откакто се върна, пиеше вода само със сламка, а ние все още продължавахме да пием вода по най-старавремския начин-с човките. Що не махнете тия старавремски работи!-ни вика Мититаки и смуче вода със сламката…Беше краят на лятото, всичко наоколо изгоря от жега, приодата се стаи, отпусна се, някаква леност обхвана всички…Една сутрин рано-рано Мититаки получи пратка от чичо си Фр. Т. Мититаки в лъскава опаковка. Ау, ау!-почна да пляска с ръце и да се преструва Смрадовранката. Дори Драги ми господине се оживи, размърда се в своето гнездо, дето е наклонено като турска керемида, бре, вика, какви са тия чудесии, драги ми господине… Най-напред Мититаки отвори една дъвка, каза ни, че тая дъвка е много специална, голямо откритие на цивилизацията, защото не е като старовремските дъвки… Чичото на Мититаки освен балонска дъвка му бе пратил и една троха от птичата ривиера…“

След като врабчето Мититаки получава своя подарък от чичо си сред всички настава радостно оживление и скуката е прогонена надалеч. Всички са заинтригувани от подаръците, а Мититаки важно обяснява колко ценни и уникални са дъвката и трохата. След дълги и важни обяснения за неповторимостта на получената дъвка, Мититаки решава да покаже колко големи балони може да направи с нея. И така врабчето започва да дъвче усилено дъвката, а под човката му се подава един балон. То дъвче, а балонът се надува ли надува, докато в един миг не го подема и понася към небето. Неусетно врабчето се издига все по-високо, но не спира да дъвче за да предизвика всеобщото възхищение на останалите. И така не след дълго врабчето е издигнато на такава височина, че представлява едва забележима точица. Малко след това всички чуват страшен гърмеж. Приятелите на Мититаки разбират, че балонът се е спукал и се надяват врабчето да се появи. Това обаче не се случва, а доста по-късно от небето пада сламката на пернатото. Мититаки така и не се завръща от този неочакван полет, а врабчетата се връщат по гнездата си натъжени и скърбящи.

Изображение:

Рисунката е черно-бяла. На преден план има един елипсовиден кръг заобиколен от висока стена. Явно това е дълбок водоем от който се вижда да стърчи висока и тънка сламка. Долният й край е потопен във водата, а край горната част едно врабче лети и като че е готово да отпие през нея. Навярно това е Мититаки, който не пие вода с човката си, а по този необикновен начин. Запетайчето е кацнало близо до водата, а до него друго врабче наблюдава с интерес майсторското пиене на вода. Още две пернати са източили глави нагоре по дължината на сламката, а над тях едно врабче усилено размахва крилцата си. Над тях лети друго пернато,без особен интерес от случващото се. Всички врабчета са очарователни и явно много се забавляват.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова