Етикет: български празници

Йордановден

Йордановден или Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари и е посветен на Исус Христос и кръщението му във водите на река Йордан. Православната вяра приема, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

Снимката пресъздава празника Йордановден. Много мъже са се хванали на хоро потопени до кръста във водите на река. Повечето от тях са облечени в традиционни български носии. Белите им ризи са избродирани с червен конец с различни мотиви, на някой по гърдите, на други по ръкавите. Всички мъже в носии са с червени пояси на кръстовете си. Останалите участници в хорото са облечени в традиционни дрехи. Много от хората развяват българското знаме. На брега на реката са се събрали множество зрители, които наблюдават протичането на празника. В средата на тази  прекрасна картина, на брега на реката се вижда дърво, в далечината вдясно започва гората, а вляво се виждат покривите на няколко къщи.

Описание:
Ивайло Димитров

Гергьовден

Гергьовден е официален празник в България (6 май), с който се чества Свети Георги Победоносец и Ден на храбростта и Българската армия. Един от най-големите пролетни празници  отбелязвани през годината. С него започва лятната половина на стопанската година завършваща на Димитровден.

Свети Георги е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от Средновековието той е смятан за закрилник на воините-християни и на християнските армии. На неговата чудотворна помощ се  уповавали и новопокръстените българи.

На 1 януари 1880 г. Княз Александър I учредява първото българско военно отличие ордена „За храброст“ посветен на него, а по-късно княз Фердинант обявява Гергьовден за Празник на всички български офицери и войници, които са отличени с ордена. Празникът става известен като Ден на храбростта и така на 6 май започват да се организират прочутите Гергьовски паради, в които участват всички носители на ордена. От 1926 г. Гергьовден започва да се чества и като Ден на българската армия.

Централно място на празничната гергьовска трапеза заема опеченото агне, принесено за курбан.

Снимката изобразява как по традиция се празнува Гергьовден. Денят е слънчев, ден през ранната пролет. На голяма, широка зелена поляна са се събрали хора, за да празнуват с музика, хапване, песни и танци. Централно място заемат две чевермета, на които се пекат агнетата. Огънят пуши и разнася приятен аромат на печено агне. В страни виждаме струпани нарязани дървета за поддържане на жаравата.

Процесът по печене се наблюдава старателно от двама готвачи облечени в носии, а около тях се е извило голямо хоро под съпровода на гайдар. Хората, нагиздени в носии допринасят за красотата на празника, а двамата момци играещи ръченица извикват гордост в душата ни.

Описание:
Ивайло Димитров

Тодоровден

Тодоровден, Тудорица или наричан още Конски Великден се празнува винаги в съботата от първата седмица на Великия пост. Църквата почита паметта на Св. Теодор Тирон.

Празника се отбелязва с тържествено почитане на коня и с бурни български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и с венци от цветя. Жените замесват и раздават обредни хлябове като дават от тях и на конете.

На снимката е изобразен състезател на кон по време на самото конно надбягване. Конят, това красиво, силно и величествено животно е накичен с гердан от  сини маниста върху дългата си шия. На главата си има червен пискюл, тялото му е светло кафяво, а краката и опашката – тъмно кафяви. Ездачът също е празнично облечен в носия с бяла риза обшита с червени мотиви в предната си част на гърдите, кафяв панталон и черно елече. На заден план на снимката зад ограждения се виждат много хора насъбрали се, за да наблюдават конните надбягвания.

Описание:
Ивайло Димитров

Цветница

Цветница или Връбница е един от най-красивите пролетни празници. Празнува се винаги в неделя – една седмица преди Великден. Възприема се за празник на цветята, на младостта, на раждането на нов живот.

Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички хора отиват на празнична църковна литургия с цветя и върбови клонки символизиращи лавровите. След като бъдат осветени от свещеника, те се отнасят в къщи и се поставят под иконата, сплитат се венци и се поставят на вратите, за да пазят от болести и уроки.

Снимката изобразява осем девойки в планината. Момичетата са облечени в традиционни носии, състоящи се от дълги бели ризи и бели поли. Ризите са бродирани с червени шевици в края на ръкавите и отпред на гърдите. Всички имат червени престилки дълги до земята извезани с най-различни орнаменти от народните традиции. По обичай за празника девойките са сплели венци от пролетни цветя и са ги поставили на главите си.

На преден план на снимката са три от момичетата, които са се излегнали на зелената морава, а останалите са се подредили в полукръг зад тях. В центъра девойката има по-различно облекло, всъщност към носията върху бялата риза е облечена червена блуза без ръкави и на кръста си има колан.

Описание:
Ивайло Димитров