„Отишла баба за дренки“ – Ран Босилек

Отишла баба за дренки.

Тъкмо баба на дряна, и Мецана под дряна.

— Бабо-о! Слез да те изям!

— Не ме, баба, изядай! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам внучки хубави. Едната е Мекушка. Другата е Здравушка. Най-малката — Разумка. Ще избереш от трите, която ти хареса.

Отишла си Мецана. Слязла баба от дряна. Като млада хукнала. Чак в къщи се запряла. Прибрала си внучките. Подлостила вратата.

Среднощ дошла Мецана. Захлопала отвънка:

— Бабо-о, дай ми Мекушка!

— Мекушка ме-еко постлала и сладичко си заспала.

— Бабо-о, дай ми Здравушка!

— Здравушка здраво подпряла и при Мекушка заспала.

— Бабо-о, дай ми Разумка!

— Разумка умна, разумна. Тя на ум баба научи да си подлости вратата и да не ходи за дренки сама-самичка в гората.

Изображение:  На снимката е изобразена интересна  сцена. Кафява мечка с  гердан от розови перли  на врата наднича през прозореца на малка подредена къща. Стаята изглежда  уютна.  До прозореца от вътре са застанали баба облечена в с червен сукман, а под него с бяла риза. На кръста си носи синя престилка.  До нея стои малко русокосо момиченце с бяла риза скръстила ръцете пред гърдите си.  Зад гърба на бабата и момичето се виждат още две русокоси момиченца. Едното от тях  носи син сукман, бяла риза и червена престилка. В ръцете си държи горяща свещичка. Третото момиче е заспало сладко в топлото си легло –    завито с шарено одеяло и бяла възглавница под русата главичка.

Описание:
Малинка Александрова

Работна мецана

Леда Милева е родена в София и е дъщеря на Гео Милев. Творчеството на писателката пленява децата с лекота, носи енергия, ведрост и същевременно е изпълнено с огромна обич, насочена към малките читатели.

Забавни, мъдри и поучителни, произведенията на Леда Милева са неизменна част от детството на всяко българче.

„Работна Мецана“ приказка
Леда Милева

В едно ранно утро на една тучна горска поляна на труд се захвана мама Меца-Мецана, та да сготви чорбица за своите три дечица… Магданозец й липсва, обаче на Меца…

И тъй, уж набързо, за кратко запъти се тя към Лисана, че бе  таз Кумица прибрана, подправка да вземе догдето бе време. Но случи се тъй, че по пътеката росна със Зайо се спря, побърбори и после с безброй обитатели горски и още… Денят си замина, а мечетата мили не манджица яли, а само играли пък сетне и тричките гладни заспали.

И тъй мама Меца със Зайо говори, за зеле, за здраве, за работи горски, а после пак тръгна, но спря при Кълвача и взе да му дума: „Чукаш от тъмно в гората, рано ми будиш децата…“

В туй време мечетата три си играли и вече за гозба мечтали. Но где майка Меца остана?

А Меца- Мецана, бърборана голяма, с две сврачета си приказва, че чу ги да  кряскат. А сетне отиде да види и Ежко, защото той боледуваше често. Заръча му чайче да пие, а после се сети за Лиса и как се с всички залиса, и хукна за таз мерудия, че време за обед настана,а гозбица още тя няма.

Но ето, че срещна кумеца си Вълчо да кърпи кожуха пострадал от тежка овчарска тояга. И тъй поприказва и с него/ измина се време и нещо/ и бързо грижовната Меца остави Кумеца. Тогава сред горска пътека тя срещна една Рунтавелка и с нея си малко побъбри, защото учтива, засмяна бе Меца-любезна съседка.

И тъй неусетно как стана, изгря месечина голяма, па сети се мама Мецана за цветната горска поляна, за своите свидни дечица, останали гладни сред тучна зелена тревица. И хукна тя бързо обратно, завива наляво, надясно… Стигна Мецана на тъмната вече поляна, където заспали децата, където извряла чорбата.

Ех, тази Меца- Мецана, нали бе една бърборана, забрави си гладни децата и смях породи в гората!

Изображение:

На изображението в центъра е нарисувана една изправена мечка с кафява козина. Меца има снежна козина около черното си носле и сякаш леко се усмихва. Майка Мецана е облечена в красива синя пола на големи розови цветя, върху която е поставила бяла престилка на червено каре с голям джоб по средата с изрисувано нежно червено цвете върху него. Обута е в меки червени пантофи, върху които има по едно рошаво зелено топче. Работливата майка е приведена над котле, закачено на една дървена стойка в което бълбука вкусната гозбица, докато огънят танцува около котлето. С лявата си лапа, Меца – Мецана разбърква вкусния обяд с една дървена лъжица, докато в другата държи кръгъл капак, с който вероятно ще захлупи котлето. В дясно на Меца на земята има червен леген със сапунена вода, цялата в мехурчета от която се е подала лилава дреха, готова да бъде изпрана. Зад легена измежду едри зелени листа от горски храсти се подава закачливо едно рошаво мече с бяла муцуна и черно носле, което е покрило главата си със зелените листа, докато леко наднича през тях. Близо до мечето зад един простор, направен от тънко въже, вързано за една красива бяло-черна бреза и един стар бук, се с скрило друго мече. То е облечено в бяла ризка на синьо райе и се крие зад една червена рокля с бяла якичка, закачена с жълти щипки на простора. Зад нежната бреза, третото мече е скрило очите си с лапи и вероятно брои, докато братчетата му се скрият, защото е явно, че играят. В ляво зад Меца на едно мъничко пънче е седнала една мишка с червена рокля и бяла ризка, която е поставила красиви мънички очила на нослето си и плете сръчно плетка с две дълги игли.Зад мишката има една синя гладачна маса, върху която има лилава дреха на бели точки, а върху нея е поставена червена ютия, с която майка Меца ще глади и една черна шевна машина. Зад Меца и мечетата се простира красива поляна с полегати възвишения, обкичена с бели, жълти и червени цветя и мънички червени гъбки с бели пънчета. Зад зелената морава в далечината се вижда гъста борова гора и прекрасно, ясно синьо небе.

По всичко личи, че Меца е отдадена изцяло на грижата за своите мечета, докато те се наслаждават на безгрижното си детство сред дъхавата горска поляна.

Издание: Приказки незабравими в рими. Работна Мецана
ИК. „ Златното пате“
Художник: Галин Георгиев

Описание:
Ивелина Дамянова