Тя беше бледо, сякаш неземно създание, с големи одухотворени сини очи и приказна златиста коса. Не знаеше как е облечена, но почувства, че дрехите й бяха също така прекрасни. Стори му се, че тя е бледо златисто цвете с тънко стебло. Не, тя бе дух, нещо извънземно, нещо божествено; подобна възвишена хубост не се среща по земята.
Из „Мартин Идън”
Джек Лондон
Издателство Отечество, 1978
Подбор на описанието:
Валерия Вълева
Той бе облечен в груби дрехи, пропити с духа на морето, и се чувстваше съвсем неудобно в просторния коридор, където се озова. Не знаеше какво да прави с шапката си и когато започна да я пъха в джоба на палтото, другият я взе. Това стана спокойно и естествено и стеснителният младеж оцени жеста. „Той разбира – помисли си, – ще помогне”.
Следваше неотстъпно другия, като поклащаше рамене и протягаше неволно крака, сякаш равният под се нагъваше и пропадаше с надигането и скоковете на морска вълна. Огромните стаи ставаха тесни за неговата олюляваща се походка и той се страхуваше, че широките му рамене ще ударят рамките на вратите или ще пометат дреболиите от ниската полица на камината. Отстъпваше настрана от различните вещи, като преувеличаваше опасностите, съществуващи в действителност само във въображението му.Премина неуверено между голямо пиано и отрупана с книги еднокрака кръгла маса, въпреки че между тях имаше толкова място, че пет – шест души, един до друг, спокойно можеха да минат. Ръцете му висяха тежко отпуснати. Не знаеше къде да ги дене и когато възбуденото му въображение видя как закача книгите на масата, отскочи като подплашен кон и едва не се блъсна в столчето пред пианото. Наблюдаваше лекотата, с която се движеше другият и за първи път схвана, че походката му се различава от уверената крачка на останалите хора. Бодна го срамното усещане, че не може да върви като тях. Избиха го ситни капчици пот, той се спря и избърса с кърпа челото си, изгоряло от слънцето.
…
В силното му тяло се спотайваше прекомерна чувствителност. При най-незначителните събития чувствата и вълненията му избухваха с бляскащи пламъци. Откликваше на нещата обикновено бързо и точно, а будното му въображение непрекъснато търсеше сходства и различия между тях.
Из „Мартин Идън”
Джек Лондон
Издателство „Отечество”, 1978
Подбор на описанието:
Валерия Вълева
Майка ми никога не употребяваше големи думи, но имаше естествен дар да въздейства с простите. Тя доживя близо деветдесет години и до последния си миг умееше да си служи със словото, особено когато я възмутеше някаква низост или несправедливост. Тя също се оказа много пригодна за моите книги където играе ролята на Том Сойеровата леля Поли.
Из „Избрани творби в два тома” – „Автобиография”
Марк Твен
Издателство „Отечество”, 1990
Подбор на описанието:
Валерия Вълева
Брет Харт беше един от най-приятните хора, които познавах. Той беше в същото време един от най-неприятните хора, които познавах. Позьор, фалшив и неискрен, той демонстрираше тези свои качества дори чрез облеклото си. Определено може да се каже, че беше хубав, макар лицето му да бе надупчено от едра шарка. Когато средствата му позволяваха това – а дори и когато не му позволяваха, – той все гледаше да изпреварва малко модата. Винаги правеше впечатление, че е облечен по-модно дори от най-големите контета. Не можеше да се отрече, че има добър вкус. Макар облеклото му да биеше на очи, то никога не биваше просташко или крещящо. В него винаги имаше някаква изящна, ефирна подробност, която отличаваше Харт от всички други ултрамодерни франтове. На-често това беше вратовръзката – винаги едноцветна, в някакъв наситен цвят. Веднъж тя ще е яркочервена, като лумнал пламък под лицето му, друг път – тъмнолилава, топла и жива, сякаш на гърдите е кацнала някоя от ония пищни изумителни бразилски пеперуди. Тънката суетност на Харт се проявяваше дори в стойката и вървежа му. В стойката му имаше грация и лекота, а походката му беше една такава ситна-ситна, но му подхождаше напълно – нормална походка не би отивала нито на характера му, нито на облеклото му.
В него нямаше нито една искрена жилка. Мисля, че той не беше способен на каквото и да било чувство, защото нямаше с какво да чувства.Според мен сърцето му изпълняваше само ролята на помпа и нищо повече. Готов съм дори да се закълна, че то не му служеше за нищо друго.
Из „Избрани творби в два тома” – „Автобиография”
Марк Твен
Издателство „Отечество”, 1990
Подбор на описанието:
Валерия Вълева