“Хермес с детето Дионис“, се датира около 343 пр.н.е. Съхранява се в Археологическия музей в с. Древна Олимпия, Гърция.
Изработена е от пароски мрамор. Тя е единствената оцеляла оригинална творба на Праксител. Намерена е край село Древна Олимпия, сред руините от древногръцкия град Олимпия, непокътната на фундамента си, няколко метра под земята. Височината и е 2,10 м. Посветена е на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно е преместена в храма на Хера, където е намерена през 1877 година.
Творението е повлияно от образа на гръцкия пътешественик Павзаний и има основен принос в сформирането на творческия стил на Праксител.
Статуята изобразява голото мъжко тяло на бог Хермес. Хермес е изправен с леко наклонено тяло в ляво и глава вдясно. Дясната му ръка е вдигната в хоризонтално положение и е счупена над лакътя. Лявата му ръка е свита в лакътя и на нея седи детето Дионис който се опитва да вземе нещо от ръката му. Хермес изглежда уморен, но мъжествен, почиващ си на стъблото на дърво. По устните му, които имат светлосянка, може да се забележи началото на усмивка. Деликатната уста е в контраст с големия нос. Косите на Хермес са разбъркани и контрастират с кожата му, която изглежда гладка. Ненадминатото изкуство на Праксител се проявява в твърдостта на мрамора, прави го да изглежда като плът. Това се дължи на големия му талант в използването на светлината и сянката. За да даде живот на статуята, Праксител умишлено не оставя симетрията. Ако някой погледне лицето отляво, то е тъжно, отдясно се усмихва, а в анфас е спокойно.
Подбор на текста:
Ирена Янакиева
Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690