Лице, изобразено като жълто кръгче. Очите представляват две по-малки бели кръгчета с черни точици, разположени в горната част. Идеята е да се изобрази разсеяност. Устата представлява долен полукръг, разположен в дясната половина на лицето. Периодично тя се свива в бяла усмивка, на която си представяме, че се виждат и зъбите, макар последното да е по-скоро загатнато.
Това е доста интересен емотикон. Бихме могли да го използваме в случаи, когато се оправдаваме за проявена от нас разсеяност. „Не бях аз” може да се тълкува и като „днес съм много разсеян и затова правя глупости” или като „вятър ме вее на бял кон, така че изобщо не ми обръщай внимание”. Като цяло идеята е да се извиним за разсеяността си, признавайки вината си.