„Шпионите дебнат и слушат“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„Ние сме постоянно сред птичия свят, мушим се навсякъде, всичко виждаме и от всичко гледаме да вземем поука…Та от много наблюдения окото ни е набито, сетивата ни са изострени и ако е работата до гяволлък, всички птици ще турим в джоба си. Така си мислехме ние, но човек нали докато е жив, все се учи. За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо…Най-после тя завърши обзавеждането на това пусто свраче гнездо, снесе яйца и легна да мъти… Та тя легна да мъти, а ние подфъркаме наоколо и я шпионираме….“

Врабчетата си имат нова съседка сврака, която свива гнездо в близост.Тя е бъбрива и припряна и с усърдие прави и обзавежда гнездото си, а нашите герои през цялото време я наблюдават. Всъщност да си шпионин не е чак толкова забавно, защото не се случва нищо интересно, но все пак всички продължават разузнаването на сврачето ежедневие. Дори Смрадавранката и врабчето пешеходец не спират да бъдат тайни шпиони. Така един ден те стават свидетели на много интересна случка. Докато свраката мъти яйцата си до нея се приближават двойка кукувици. Хитрите птици са решени да оставят своето яйце в гнездото на свраката, тяхна запазена марка, от както свят съществува. Неканените посетители вдигат шум, започват да кукат, а мъжкият се приближава към чуждото гнездо и усърдно дразни свраката. Тя от своя страна решава, че това е женската кукувица и притеснено се опитва да я пропъди, а след като не успява хуква подир нея в опит да я отдалечи. И докато свраката гони мъжката кукувица, женската снася тайно яйцето си и бързо го слага в чуждото гнездо. Зорките и бдителни очи на врабчетата виждат всичко и разбират, че не само те са шпионирали, а също и подлите кукувици. Така без свраката да знае ще измъти кукувичето, а врабчетата осъзнават колко важно е да си разумен, наблюдателен и разсъдлив. Свраката заета с бъбрене и импулсивна в действията си, подхожда прибързано и необмислено. Така оставя гнездото си без надзор и неосъзнато дава възможност на кукувиците да изпълнят хитрия си план. Виждайки всичко случващо се, врабчетата разбират че има още много да се учат из птичия свят. И въпреки знанията усвоени в училище те ще трябва да придобият още много нови, които ще им поднесе самия изживян живот.

Изображение:

На черно-бялото изображение е пресъздаден момента в който кукувицата се готви да остави яйцето си в сврачето гнездо. От ляво на рисунката има четири врабчета. Те са много развълнувани и сякаш притеснено пърхат с крилца в опит да осуетят намерението на нахалната птица. До тях в гръб е седнала кукувицата. Тя е в десетки пъти по-едра и изглежда гледа концентрирано пред себе си. Птицата е облечена в дълга права рокля с ръкави, през кръста й преминава черна лента като коланче, а на краката си носи черни обувки. В скута си придържа току-що снесеното яйце. То също е много голямо, цялото изпръскано с дребни точки. Над тях кръжат три врабчета и е сигурно, че наблюдават тайно развитието на случая. Колко ли ще се разочарова свраката щом види, че е била надхитрена? Дали ще се грижи и за чуждото пиле както за своите? Дали тази случка ще бъде причина тя да стане по-сдържана в думите си и бдителна в действията на околните? Навярно след като врабчетата стават свидетели на случката ще бъдат по-мъдри и готови за изненадите, които им готви бъдещето под птичото небе.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова