Високото й, красиво оформено чело беше заобиколено с къдри, които обгръщаха главата й като силуета на щит от благороднически герб и се виеха в златисти и пепеляворуси къдрици и масурчета. Очите й бяха светли, големи, влажни и блестящи, цветът на страните й не се дължеше на грим, а на силната млада кръв под прозрачната кожа. В тялото й се долавяха последните следи от детството – тя беше осемнадесетгодишна, вече почти напълно оформена, но като плод, който още е запазил мъха си.
…
Когато ходеше, държеше тялото си като балерина, не отпуснато напред, а с изящно изправена глава.
„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура, 1980
Описанието изпрати:
Валерия Вълева