Роботът, загледан право пред себе си, стоеше неподвижен и невъзмутим под изучаващия поглед на човека.
Тъканта на кожата му беше съвършена, всеки косъм на главата и тялото беше изработен и поставен там с любов и педантичност. Движението на мускулите под кожата изглеждаше съвсем истинско. Никакви усилия, колкото и разточителни да са били те, не бяха спестени. И все пак Бейли знаеше от личен опит, че крайниците и гръдният кош могат да се разтварят по невидими шевове, когато е необходим ремонт. Знаеше, че под тази истинска кожа има метал и силикон. Знаеше, че в черепната кухина е поставен политронен мозък, съвършен, но все пак политронен. Знаеше, че „мислите” на Данил са само временни политронни токове, преминаващи по пътища, строго програмирани и предварително определени от производителя.
Из „Голото слънце”
Айзък Азимов
Издателство „Христо Г. Данов”, 1984
Подбор на описанието:
Валерия Вълева