Прилепът използва като летателен орган видоизменените си крайници, които са съединени помежду си и опашката с тънка кожена ципа. Летежът им се подпомага от дребното и леко тяло, нежните тънки костици и от изключително силната мускулатура.Крилото на прилепа много прилича на част от чадър. Само че тук вместо платно между силно удължените пръсти и костици на предните крайници е опъната летателна кожна ципа. Чрез своето кожно крило той изпълнява различни видове летене. Чрез закривените си нокътчета на задните крайници прилепът се окачва из издатините по пещерите и хралупите. Когато е в покой, прилепа се захваща с нокти за някоя пукнатина и увисва с главата надолу. В тази поза прилича на тъмна висяща круша. Реши ли да полети, той отпуска ноктите си, разперва бързо дългите си крила и полита без никакъв шум. Обикновено излиза от своето убежище след залез. През горещите летни месеци най- честото убежище са хладните и тъмни пещери, а през зимата пак там заспива зимен сън. Прилепът издава ултразвук благодарение на видоизменения си като свирка гръклян- издишваният въздух, който излиза от белите дробове, минава през гръкляна и излиза навън като ултразвук. Това става периодично. Задържаният въздух, които е под голямо налягане , се спуска през гръкляна на малки порции. Така получените ултразвукови импулси могат да достигнат до 200 на брой за секунда.
Описание:
Симона Велинова