Б е втората буква от нашата азбука.
Главно печатно Б.
Продължаваме да изписваме буквите в разчертаните редове, следвайки мислената разделителна линия, която дели реда на две части.
Първият елемент на главната печатна буква Б е една права черта, която пускаме от горната част на реда до основата му. Прекъсваме писането. След това поставяме писеца отново в горната част на реда, точно там откъдето сме започнали писането на първия елемент. Правим една вертикална черта на дясно, точно по реда, която е с размер ½ от дължината на първия елемент. Така и двата елемента са изписани. Третият елемент е едно полу кръгче, приличащо на коремче, което правим и съединяваме с първия елемент. Поставяме писеца на химикала плътно до първия елемент-правата черта, от вътрешната й част, малко над разделителната линия на реда и започваме да изписваме почти затворено кръгче. Посоката на писане е от ляво на дясно, сякаш правим кръгов завой преди да стигнем отново до правата черта, но в нейната основа. Така се получава едно леко изпъкнало кръгче, плътно прилепено към правата черта, а отгоре му има една вертикална черта. И буквата Б е изписана. Може да си я представим като свием пръстите на лявата си ръка в юмрук и сочим надолу. След това изпъваме палеца и показалеца си максимално. Дясната ни ръка също свиваме в юмрук, но да сочи нагоре. След това изпъваме палеца и показалеца. Показалеца го присвиваме, като така се получава нашият полукръг и го прилепяме плътно към другата ни ръка с изпънатите палец и показалец. Изпънатият палец на дясната ни ръка се допира плътно до върха на правия показалец на лявата, сочещ надолу, а присвитият показалец на дясната се прилепя също към показалеца на лявата. И ето я печатната Б.
Ръкописно печатно „б“.
Малка печатна буква „Б“ пишем в реда и следваме разделителната линия. Буквата се състои от два елемента. Първо изписваме едно кръгче, което е леко елипсовидно. Започваме изписването като поставяме писеца точно върху разделителната черта в междуредието. Правим движение в кръг от горе на долу от ляво към дясно, като прекъсваме писането щом с писеца достигнем точката на започване на писането. Така се получава едно събрано, не много широко кръгче. След това от лявата страна на кръгчето изписваме една дъга. Тя започва от лявата част на кръгчето и се изписва нагоре към горната част на реда, като се опира в него. И малкото печатно „б“ ни е изписано.
Може да си го представим така. Едно яйчице, което стои изправено, а от дясната му страна има залепено едно перце, което седи над него. Перцето е леко спуснато над яйцето, но върхът му е изпънат нагоре.
Ръкописно главно „Б“
Ръкописната буква „Б“ също се състои от три елемента. Пишем и следваме мислената ни разделителна линия, деляща реда на две части. Първият елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката надолу, опряна в основата на реда и сочеща на ляво. Поставяме писеца в горната част на реда и пускаме черта със съвсем малък наклон към дясно, от горе надолу към основата на реда. Точно преди да стигнем долната част на реда плавно продължаваме писането и правим една дъга на ляво, която поляга на реда и се издига над него съвсем малко. Първият ни елемент е изписан. След това правим коремчето на буквата по същия начин, както при главната печатна буква. Поставяме писеца на химикалката от вътрешната страна на обърнатото с дръжката на долу бастунче, малко над разделителната черта. Правим въртеливо движение от горе на долу, от дясно към ляво, като достигаме основата на реда и съединяваме с бастунчето. Третият елемент също наподобява бастунче, което сякаш е поставено да лежи почти прилепено под горната част на реда по вертикал. Дръжката му е от лявата страна и сочи надолу към основата на реда, а върха на обърнатото бастунче е под него. Двата елемента не се съединяват. В средата на горната част на разделения ни от мислената линия ред, точно над мястото където сме изписали обърнатата дръжка на бастунчето от първия елемент започваме да пишем последния. Правим едно движение прилично на дъга, по посока на дясно, към горната линия на реда/целия ред/ и щом почти го докоснем изправяме линията и продължаваме писането. Така се изписва и последният елемент. Дръжката му седи спусната към обърнатото бастунче, а правата му част е с дължина, колкото изпъкналото ни коремче на буквата.
И вече сме написали буквата.
Малко ръкописно „б“
Малката ръкописна буква „б“ пишем почти по същия начин като печатната, а разликата е само в издигащото се към горната част на реда бастунче. То е прилепено към елипсовидното ни кръгче от дясната му страна. Изписваме първият елемент на буквата отново в долната част на разделения ни ред. От разделителната ни линия правим едно движение в кръг от ляво към основата и надясно, към точката от която сме започнали писането. Така получаваме кръгчето. Щом докоснем точката от която сме започнали писането, кръгчето ни се затваря, а ние продължаваме писането без да спираме и на бастунчето, докато достигнем горната част на реда. При писането му леко го изнасяме към вътрешната част или това е над кръгчето, а преди да достигне до горе го изписваме с лек наклон в дясно. Така имаме вече буква „б“. Може да си я представим така: като една половина от очила с кръгли стъкла и с обърната дръжка на обратно, която е поставена да стои върху стъклото със стърчаща нагоре дръжка, при това обърната на обратно.
Описание:
Ивелина Дамянова