Изображение 1:
На черно-бялата илюстрация са изобразени трите внучета на баба Цоцолана. Мъничетата са наредени в редичка едно зад друго и лазят. Под тях забелязваме черни участъци, вероятно сенките им. Всички са още съвсем малки и явно са навън под откритото слънчево небе. И трите дечица са с пълнички бузки, с едва подкарала коса, облечени по еднакъв начин- с блузки с яка и панталонки. Вдигнали са едновременно десните си крачета, докато се придвижват лазейки. Последното от тях е по-пълничко, а од устата му виси биберон. Зад тях се вижда двукрилия прозорец на останала в далечината къща. Тази процесия е наблюдавана от една красива патица(вдясно).
В горната част, с едри букви е изписано името на разказа – „Патиланчово царство“.
Изображение 2:
В черно и бяло е представен моментът, в който баба Цоцолана се връща отнякъде и вижда на двора изцапаните малчугани. В центъра на изображението са децата. Две от тях стоят едно до друго в правоъгълно корито, пълно с тъмна течност. Дрехите на децата са покрити с множество петна, лицата им също. Отпред пред коритото стои и третото от внучетата и то във вида на останалите, като само с едното си отворено око поглежда към внушителната на вид жена, застанала пред него. Зад тях се е строил и Патиланчо. Момчето е притворило очи, изпънало е снага и прибрало ръце до торса. Сигурно е, че е усетило гнева на баба Цоцолана, предизвикан от поредната лудория. Едрата жена е отляво на децата, надвесила се е над тях и размахва заплашително показалец. Лицето ѝ е смръщено и недоволно. В далечината се вижда ограда, а от линиите с които художникът я е обрисувал може да заключим, че е плет. Вляво е къщата на баба Цоцолана, а от прозореца наднича котката. До къщата растат две дървета между които има изпънат простор с наредени по него дрехи-панталони, карирани блузи, престилка…Една кръгла шапка е паднала наопаки на земята.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова