Пейзажът представлява широка асфалтирана пътека в гората. Краят й не се вижда, защото се спуска надолу към неизвестното. От двете страни на пътеката има широколистни дървета, които нежно сливат светлозелени корони едно в друго. Високата трева е статична, нейното спокойствие не е нарушено от вятъра. Лято е, слънцето е започнало да залязва, светлината е мека и златиста, едва успяваща да пробие през гъстите клони на дърветата. Лъчите създават възможност сенките на дърветата да играят по пътеката. Цялата картина излъчва спокойствие, топлина и носталгичност към отминали детски лета.
Описание:
Мария-Антоанета