Хей, бих искала да те пренеса върху едно меко бяло одеялце, което гали дланите ти с власинките, но усещаш и тук таме я някое пънче, или клонче, все пак се намираш на пода на една небесно-синя палатка насред гората. Сутрешният въздух щипе съвсем лекичко бузите ти, колкото да ги събуди и да те усмихне. За да ти е по-мекичко, се наместваш върху едно избледняло електрическо-зелено шалте и решаваш да рисуваш. Пред теб има полу-започната, или полу-завършена рисунка, върху един, мисля че, почти А3 формат тефтер, от онези със спиралите, и черните корици, сигурно от “Слънчоглед”, а хартията е твърда, идеална за рисуване. Рисунката прелива от цветове, и заема лявата част на листа, така че за теб остава дясната да се развихряш. Както го усетиш. До тефтера са скупчени моливи, кои подострени, кои със затъпял връх, но чакат да бъдат използвани, а след което грижливо прибрани, да се сгушат, в черния мек несесер с плавно затварящ се сив цип.
А пред теб…. пред теб се шири събуждащата се гора с високи, тънки като игли дървета с буйни корони от тъмнозелени листа, но сега изглеждат меки, заради слънцето, което щипе и тях по клоните и ги усмихва… Пред палатката, върху свежо ухаещата шума, е разстелена една голяма бяла мушама, ама наистина голяма, краят й не се вижда от входа на палатката – кой знае, сигурно цяла нощ са танцували или са се разменяли приказки на пукащия огън. (който също е някъде извън идиличната снимка). По бялата мушама има приятни гънки, които образуват плавни сенки в играта със слънцето, почти като вълни на полу-спокойно, полу-разбудено море.
Спокойствие, тишина, споделеност.
Само теб те чака тази сутрин.
Описание:
Полета Янева