Тя беше скромна и послушна,
с вида на утринно небе,
като поета простодушна,
като целувка мила бе;
очи, подобни на звездици,
усмивка, ленени къдрици,
движения и глас, и стан…
Но в който и да е роман
открили бихте вий наверно
на Олга образа премил.
И мен преди ме бе пленил,
но ми омръзна той безмерно.
Из „Евгений Онегин”
Александър Сергеевич Пушкин
Народна култура, 1971
Подбор на цитата:
Валерия Вълева