Зелена, гъста, широколистна гора. Клоните на дърветата са се оплели един в друг, образувайки купол, който да скрие от любопитните очи на хората целувка между две невероятни животни- окапи. Застанали едно срещу друго, протегнали дългите се вратове, двете сякаш изрисувани окапита са допрели муцунките си досущ като в човешка целувка.
Трудно е човек да определи с малко думи външния вид на това чифтокопитно. Сякаш появило се от невъзможната любов между красива зебра и смел жираф, окапито има чертите на жираф , но само ако говорим за горната част на тялото. Главата му е продълговата, светло бежова от очите надолу към врата, с черна муцуна. В горната си част е тъмно кафява, същия цвят са и двете сравнително големи и чувствителни към всеки шум уши. Очите му са тъмни, с формата на бадем. Вратът е дълъг, тъмно кафяв и изправен, но доста по- къс от този на жирафите. Тялото му е здраво, мускулесто, напомнящо по форма това на зебрите, в същия кафяв цвят като врата и горната част на главата. Четирите крайника вече са друго нещо. Сякаш от нищото, към това изцяло кафяво тяло са прибавени краката на зебра- дълги и здрави, целите в черно- бели ивици, контрастиращи на останалата част от тялото на животното. Опашката отново е тъмно кафява, като при спокойно състояние окапито я държи отпусната надолу.
Освен неповторимия си външен вид, окапито е невероятно и с това, че до съвсем скоро се е смятало за изчезнал вид. За последно е видяно през 1952г., а само преди 5 години- през 2011г. сякаш е възкръснало, защото учените останали крайно озадачени при появата му сред природата. Макар и изключително рядко, в наши дни представители на този вид могат да се срещнат само в Конго.