Но когато пристигнаха, тук нямаше нищо. Дървета. Една тъмна дъбрава от скупчени, преплитащи се дървета, безкрайна и безсмислена. Една мързелива река, притисната в душното си корито от дърветата, няколко колиби на хора, скрити между дърветата и още – елени, космати маймуни и птици. И дървета. Корени, стволове, клони, вейки, листа, листа отгоре и отдолу, листа в лицето и в очите, безкрайно много листа и безкрайно много дървета.
По-голямата част от Ню Таити бе покрита с вода – едно топло плитко море, чиято повърхност се нарушаваше тук-таме от рифове, островчета, архипелази и петте големи Земи, които бяха разположени във формата на арка в северната кватросфера. И всички тези парченца и късчета суша бяха покрити с дървета. Океан или дървета – на Ню Таити друг избор нямаше. Вода и слънце, или мрак и листа.
Но тук бяха пристигнали хора за да сложат край на мрака и да превърнат тази сган от дървета в безупречно нарязани талпи, които на Земята се ценяха повече от злато.
Урсула Легуин
Из „Светът се нарича Дъбрава”
Издателство ВЛ, 1992
Описание:
Валерия Вълева