До града се стига по път, заобиколен с лозя, който бавно се вие из ниски хълмове. Щом се навлезе в градчето, отправна точка за разходки е малка рекичка, по чийто бряг са разположени къщи в стар стил и множество сергии с местно вино и сувенири. Възрожденските къщите тук са с по два-три ката (етажи изнесени един над друг), много дървени елементи, каменни основи, бели стени, понякога с шарки около прозорците и вратите. Доста от тях обаче са занемарени – прозорците са счупени, вратите – изкривени, праговете – обрасли; личи си, че не се живее от доста време.
Градчето има чар – старите къщи на по 2-3 етажа са били доста величествени за времето си. Към Кордопуловата къща, най-голямата забележителност, води улица, която е асфалтирана до средата на пътя. Построена е в края на 17. век и е принадлежала на богата търговска фамилия. Отстрани има кръчми, сергии за вино и сувенири, стари къщи със затворени кепенци и ронеща се мазилка. Самата тя е на високо и на края на града – туристите се качват по малък песъчлив баир. Точно в основата му има останки от стара църква. Седят само стените, но в средата е оставена икона.
Кордопуловата къща има четири нива: изба, етаж, на който има малка изложба, етаж със стаи и градина, която е нещо като голяма открита тереса на покрива на къщата. Къщата е огромна дори по днешните схващания. В стаите е запазен автентичен интериор – килими, покривки, миндери за сядане, писалище, сринове. В избата мирише на влага и човек може да се разходи из подземните коридори. До терасата се качва по тесни стълби, а от горе се вижда част от градчето и околните хълмове.
Зад къщата се виждат Мелнишките пирамиди. Те са скални образувания с конусовидна форма. Имат песъчлив, бежовинкав цвят. Отдалеч изглеждат сякаш земята е разчупена на две, като парче мек камък, и частта с пирамидите е останала да стърчи там, а другото парче го няма. Градът е в подножието им. От делу не се виждат добре, но цялата им красота се открива, когато човек се качи на планинската пътека, която води към Роженския манастир. От нея се виждат пирамидите и покривите на къщичките.
До града се стига по път, заобиколен с лозя, който бавно се вие из ниски хълмове. Щом се навлезе в градчето, отправна точка за разходки е малка рекичка, по чийто бряг са разположени къщи в стар стил и множество сергии с местно вино и сувенири. Възрожденските къщи тук са с по два-три ката (етажи изнесени един над друг), много дървени елементи, каменни основи, бели стени, понякога с шарки около прозорците и вратите. Доста от тях обаче са занемарени – прозорците са счупени, вратите – изкривени, праговете – обрасли; личи си, че не се живее от доста време.
Градчето има чар – старите къщи на по 2-3 етажа са били доста величествени за времето си. Към Кордопуловата къща, най-голямата забележителност, води улица, която е асфалтирана до средата на пътя. Построена е в края на 17. век и е принадлежала на богата търговска фамилия. Отстрани има кръчми, сергии за вино и сувенири, стари къщи със затворени кепенци и ронеща се мазилка. Самата тя е на високо и на края на града – туристите се качват по малък песъчлив баир. Точно в основата му има останки от стара църква. Седят само стените, но в средата е оставена икона.
Кордопуловата къща има четири нива: изба, етаж, на който има малка изложба, етаж със стаи и градина, която е нещо като голяма открита тераса на покрива на къщата. Къщата е огромна дори по днешните схващания. В стаите е запазен автентичен интериор – килими, покривки, миндери за сядане, писалище, скринове. В избата мирише на влага и човек може да се разходи из подземните коридори. До терасата може да се стигне по тесни стълби, а от горе може да се наблюдава част от градчето и околните хълмове.
Зад къщата се виждат Мелнишките пирамиди. Те са скални образувания с конусовидна форма. Цветът им е песъчлив, бежовинкав. Отдалеч изглеждат сякаш земята е разчупена на две, като парче мек камък, и частта с пирамидите е останала да стърчи там, а другото парче го няма. Градът е в подножието им. От долу не се виждат добре, но цялата им красота се открива, когато човек се качи на планинската пътека, водеща към Роженския манастир. От нея се открива гледка към пирамидите и покривите на къщичките.
Описание:
Гергана Кичева
Снимка:
Гергана Кичева