Живели едно време дядо и баба. Имали си внучка – Машенка. Един ден дружките ѝ тръгнали да събират гъби и ягоди в гората. Повикали и Машенка да отиде с тях. И ето Машенка от дръвче на дръвче, от плод на плод – се изгубила. Видяла къщичка и влязла в нея. В тази къщичка живеел най-големият мечок.
Мечокът не искал да пусне Машенка да си ходи и тя се чудела как да се върне при любимите си баба и дядо. Наоколо гора, накъде да върви – не знае, да попита – няма кого… Мислила тя, мислила и измислила. Изпекла пирожки, сложила ги в голям плетен кош, заръчала на мечока да ги занеси на баба и дядо, но го предупредила да не отваря коша по пътя и да не взима пирожки.
Изображение: В далечината е къщичката на Мечока. Дървена къщичка с три светещи прозорчета и здрава дървена врата, а на покрива комин като гъбка.Наоколо има само гора. В клоните на дърветата птичета са свили своите гнезда и отглеждат малките си. Зелените поляни са обагрени с лилави теменужки. На пътеката, тръгнал към селото се е спрял един голям кафяв мечок с огромни лапи. Облизва се лакомо надушил аромата на пирожки. Леко е отворил капака на коша. А в коша е Машенка, която е сложила на главата си тавата с пирожките.
Описание:
Ирена Янакиева