„Майчини тревоги“ – разказ от Емилиян Станев

„Дунка, която за пръв път стана майка тая пролет, лежеше в гъстите сочнозелени листа на дивия чесън… На двадесетина стъпки оттук, в гъстака, където ланшната шума още стоеше по клоните, бе скрита първата й рожба-малкото еленче, нашарено с жълтеникави петна и точки…“

В разказа, авторът обрисува с думи силната обич, жертвоготовност и грижа на майката към своята рожба. Тревогата в майчиното сърце, трепета и несекващата грижа изпълваща съществото й за най- свидното, сърцето което бие и същевременно е готово да се откаже от всеки свой удар в името на едничкия смисъл на майчиното съществуване –чедото й… всичко това усеща и изпитва читателя при прочита на разказа.

Целият свят на кошутата Дунка е нейната рожба- малко и още незаякнало еленче, от което тя не откъсва големия си тъмен поглед изпълнен с тревога и същевременно с блаженство.

Майката пасе близо до детето си, а сетне след като го кърми, ляга до него за да го топли с тялото си докато го милва с влажната си лъскава муцуна. За ужас на кошутата това спокойствие и усамотение е прекъснато от внезапната поява на горския, който открива еленчето. Тя прави неистови опити да отклони този чужд човек и опасността, която вижда в него, дори предлага с готовност своя живот приближавайки се непосредствено близо, в отчаян опит детето й да остане скрито от очите му. Той обаче отнася еленчето със себе си към горската хижа, след което го връща отново при Дунка с поставена марка на ухото. Кратките мигове в които майка и рожба са разделени изпълват с разкъсващ ужас сърцето на кошутата, която тича, блее, а сетне пренебрегвайки отново своята безопасност тръгва по стъпките на горския, търсейки своето еленче. Щастлива, когато отново чува зова на детето си, Дунка го открива там, откъдето за кратко го взима човекът. Майката обсипва с ласки детето си и бързо забравя за страха, изпълнена с радост по своето дете.

Изображение:

Изображението е графично. Нарисувана е гъста гора, която като дъга заобикаля Дунка и еленчето й стоящи на поляната образувана в средата. Кошутата е изправена и в гръб, с леко обърната настрани към еленчето глава. Тялото на Дунка е слабо с тънки и дълги крайници. Кошутата е с красива, с издължена муцуна, големи красиви бадемови очи с дълги клепки и вирнати настрани уши, вероятно готови да уловят и най-лекия шум. Под муцуната на Дункая към врата й, виси къса козина като брада. Около очите, надолу по врата, гърба, хълбоците, стомаха, външната част на предните и задните крайници на кошутата, както и около късата опашка, разположена по средата над задните крайници, има силно защриховани участъци. Вероятно това е посоката по която се стеле гъста и обемна козина, която сякаш се сипе на пластове. Затъмнените линии по крайниците говорят за жилава мускулатура, въпреки тънките и фини кости. В долната част на стомаха, между задните крайници е облото и неголямо виме, от което бозае невръстното еленче. Структурата на кошутата излъчва грациозност и финес. Отляво на нея, опряло глава до сигурното й тяло, и гледащо назад стои изправено чедото й. То достига едва до плешките на майка си. Еленчето е с красива муцуна, големи тъмни бадемови очи с извити клепки и вирнати нагоре уши, от които стърчат влакна и между които има вирнат нагоре сноп козина, приличащ на добре оформена фризура. Леката и обемна козина се сипе по врата, гърба, основата на крайниците и корема му. Защрихованите части по врата над опашката, крайниците и корема му подсказват за гъстота и същевременно лекота на козината, която сякаш е сресана от което по тялото на еленчето са се образували къси ивици в различни посоки, сякаш следи от зъбците на гребена. Вероятно козината на еленчето е пригладена, а следите са от грапавия език на майката с който го мие. Отгоре по цялата дължина на тялото на еленчето стърчи късата и гъста козина, вероятно подухвана от лекия вятър. Видът му излъчва грация, невинност и вродено благородство, примесено с фино изящество. Дункината рожба е с тънки и фини крайници и къса, пухкава опашка. Обичта и нуждата им един от друг е видна, както и неразрушимата връзка помежду им.

В ляво на еленчето стърчат високи борове с дебели стволове по които са се разклонили множество разкривени клони, от които се спускат снопове клончета с дълги борови иглички. В далечината пред кошутата и рожбата й има още много, много гъсто растящи дървета, пред които растат по –дребни, кичести ели. От дясната страна на Дунка се извисява ствола на високо и вероятно старо дърво, пуснало дебели повърхностни корени, които се губят надолу под почвата. Корените на дървото са дълги като въжета, с множество силно защриховани тъмни участъци, вероятно на места са с издутини и грапавини, и сякаш се застъпват преди да се раздалечат и вникнат в земята. Стволът на дървото, което е толкова високо, че на рисунката не успяваме да видим короната му е с напукани кори и цепнатини по цялата си дължина. Гората простираща се пред кошутата и еленчето е смесена-широколистна и иглолистна. Гъстите, шумнати корони на дърветата се смесват с по-голите иглолистни клони, а кората по стволовете им е гладка или напукана- сякаш на люспи на места, в зависимост от вида на дървото. Тази гъста, раззеленена гора е добро убежище от нежелани очи за кошутата и рожбата, а зелената ливада е застлана с питателна трева. Край майката и детето й стърчи самотен един сух, нащърбен пън, навярно прекършен от тежкия, мокър ланшен сняг. В краката на Дунка и рожбата й расте гъста, сочна трева, на места на гъсти снопове, а пред тях от средата на поляната към десния й край, до самите корени на големия ствол на дървото, има скални парчета, приличащи на миниатюрна скална верига. Скалните парчета са различни по големина и форма-от малки към п – големи и нащърбени, а зад тях стърчат листата на дивия чесън. Вероятно по горната част на тези парчета скали е плъзнала слънчевата светлина, а в процепите между тях има неосветлени участъци или може би дълбоки цепнатини. Поляната представлява жив, свеж тревен килим, на който лекият вятър придава душа, минавайки над него, който от своя страна започва да се поклаща плавно, в синхрон с тихото шумолене на нежните вейки на дърветата.

Ако добавим цветове на графичното изображение, вероятно ще видим широка зелена поляна в различни нюанси- от много светло зелено на младите треви, към по-тъмно на по- старите и жилави, до още по –наситено зелено на дивия чесън. Също тъй зелена е гората, която сякаш прегръща и пази поляната. Широколистните дървета са с гладки сиви кори, на места с леко зеленикави оттенъци и свежо зелени корони, а до тях борове с тъмно зелени клони с дълги иглички, по –светли към края, където израстват тазгодишните клони, с кафяви и бежови кори, на места налющени с избила медна на цвят смола по тях. Дунка, вероятно е с мека, не много дълга, но гъста кафява козина преливаща към ръждиво кафяво. Вратът и главата й са оцветени в по светло кафяв към сив къс косъм, а около опашката на задницата на кошутата има светло кафяв към бежово кръг. Очите на кошутата са големи, черни и влажни, а под тях блести черна муцуна. Еленчето също има големи черни и дълбоки очи, черна муцуна, а тялото му е покрито с мека, пухкава и лека кафяво-оранжева козина, обсипана с бели кръгли точки. Врата и предната част на гърдите му са бяло оцветени, а от предната му плешка, през корема към задните крайници има тънка бяла ивица, сякаш изрисувана от фина четка на художник. Майката и рожбата й са красиви и изящни и представляват прекрасна гледка сред изобилието и свежестта на гората.

ИК „Хермес“

Художествено оформление на книгата и илюстрации:
Борис Николов Стоилов

Описание:
Ивелина Дамянова