Майчина сълза е притча за надеждата и любовта, за добротата и силата. Силата на любовта, силата, която прави болните здрави, силата, която прави слабите силни. Силата, която всеки търси…
Студена дъждовна есен, всичко опустяло, вятърът повява жълтия листак, голямото дърво кърши клони. Само малкото лястовиче не е успяло да отлети на юг, заради пожара, който е изгорил едното му крило. Неговата майка е нагласила мека перушина в едно напукано, глинено гърне, търкулнато в градината. Димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Една дъждовна капка се е търкулнала по най –долния листец на цвета и се гласи да падне, но това не е просто дъждовна капка, това е майчината сълза преминала през океани да стигне до свидната рожба и да стопли своето болно лястовиче.
В мрачната есен, комините на къщите пушат, за да стоплят стопаните си, а малкото лястовиче е стоплено от майчината сълза и чака да дойде пролетта и да прегърне отново близките си.
Рисунката е направена по приказка на Ангел Караклийчев.
Описание:
Ирена Янакиева