Лазаруването е български обичай, който по традиция се практикува на Лазаровден – в събота преди Връбница*. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Първи тръгват из селото рано сутринта на Лазаровден малките лазарки. Събрани на групи по 4-5 момиченца, те обикалят домовете из своята махала. Едно или две от по-малките момиченца са облечени в булченски дрехи и са пребулени с червена кърпа. Булката играе, а останалите лазарки пеят. Стопанката ги дарява с яйца и по-рядко с дребни пари. Групата на малките лазарки ходи до около обяд, докато децата се изморят. След тях тръгват големите лазарки, които продължават обхождането и на следващия ден – Връбница.
На снимката са изобразени седем момичета на възраст между четири и седем години. Децата са облечени в пъстри народни носии – зелени и сини престилки, украсени с цветя и различни геометрични фигури, бели ризи с червени шевици на ръкавите. На главите на всички момичета има венци, направени от жълти, оранжеви и розови цветя , между цветята има зелени листа. Всички момичета са усмихнати – някои от тях имат дълги коси , които падат на раменете им. Най – малкото момиченце държи кошница с яйца. Зад лазарките се вижда голям зелен чемшир, а на по заден план има четири жени, които разговарят. Мястото, на което е направена снимката, много наподобява двор на църква.
* Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната,така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.