Коледуване е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Участниците в този обичай са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което е различно в различните краища на България – коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Облечени са в традиционно празнично облекло с калпаци накичени с китки, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа и даскала. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Първата песен обикновено започва с думите:
„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!“
На снимката са изобразени шест момчета Коледари подредени в полукръг и изпълняващи Коледни песни в заснежения двор на къща, която се намира точно зад тях.
Красиво облечени в традиционно за празника облекло състоящо се от дълго до земята кафяво наметало с качулка; кафяви панталони с бели ризи избродирани с червен конец; красиво бродирани червени елеци и червени пояси; на главите си са с черни калпаци. Водачът на групата се отличава мъничко, тъй като калпакът и наметалото му са обшити с бели шевици.
Всички момци държат в ръка украсена в горния си край със зелено цвете дълга тояга.
Описание:
Ивайло Димитров