Сутрин е. И то току що събудила се и светлината те гали по лицето, докато краката ти леко потъват в мокрия пясък, а глезените ти са бурно прегърнати от силните приливи и отливи. Ушите ти ги гъделичка летният бриз, а очите ти… очите те ти просто се наслаждават на безкрайната гледка – океана. Почиваш си от сутрешната разходка под един огромен кей, с високи дървени колони, чийто край не се вижда, толкова са високи. Подредени са успоредно, така че образуват малко тясно коридорче, накрая на което съзираш късче бяло небе, което ту се появява, ту изчезва от разбиващите се вълни. А зелено-сините вълни с бели байрачета…. те са направо безумни. Играят си с колоните, танцуват с тях, прегръщайки ги, и пускайки ги, и с толкова пенлива енергия, че мъничките капчици стигат толкова високо, че чак се закачат по миглите ти. Когато си избърсваш очите за пореден път, забелязваш как един лъч се прокрадва между дръвените колони, точно в този момент вълните се разбиват, и съвсем ярко можеш да различиш капчиците морска пяна, които са в прожектора на светлината… а ти, ти просто се наслаждаваш на тишината, нарушавана само от приливите и отливите. И тук-таме от някои гларуси.
Описание:
Полета Янева