Тя се протягаше и забиваше двете си ръце в червеникавите си коси, които падаха разчорлени върху челото и врата й. Беше слабичка за петнайсетте си години и под тясната й риза се показваха само посинели крака, сякаш татуирани от въглищата, и нежни ръце, чиято млечна белота изпъкваше силно в сравнение с бледия тен на лицето, вече изхабено от постоянното миене с черен сапун. Една последна прозявка разтвори малко голямата й уста с прекрасни зъби сред анемичната белина на венците; в това време сивите й очи плачеха за пропъдения сън с такъв болезнен и съкрушен израз, който сякаш изпълваше с умора цялата й голота.
Из „Жерминал”
Емил Зола
Профиздат, 1984
Подбор на описанието:
Валерия Вълева