Шефът на отдел „Убийства” тогава беше капитан Григориъс. Той спадаше към онази категория полицаи, (която, макар и да оредява, в никой случай не измира), дето разкриват престъпленията с насочен в очите прожектор, ритник в бъбреците, коляно в слабините, юмрук в далака, удар с палка в основата на гръбначния стълб. Шест месеца след този случай го осъдиха за лъжесвидетелство и го изритаха от полицията, а малко по-късно един жребец в ранчото му в Уайоминг го стъпка с копита и му видя сметката.
Но сега бях в ръцете му. Той седеше зад бюрото, без сако, с навити почти до раменете ръкави. Беше плешив като яйце, натежал около кръста като всички мускулести мъже на средна възраст. Очите му бяха с рибешки цвят, а носът му се червенееше от спукани капиляри. Пиеше кафе, при това далеч не безшумно. Силните му касапски ръце бяха гъсто обрасли с косми. От ушите му стърчаха сиви кичури.
Из „Дългото сбогуване”
Реймънд Чандлър
Анубис, 1992
Описание:
Валерия Вълева