Един от тях беше едър, снажен и плещест. Лицето му беше дълголико, носът – голям и правилен, челото – високо, с големи бадемени очи, с черни гъсти вежди, с прошарена брада, засукани каврък като ченгели, мустаци (въси) и малка уста с пресни червени устни. Цялото му лице беше румено, челото – замислено. На главата си имаше бял, мек, дълъг и горе остър багдатски кюляф; около кюляфа завито пъстро шалче, шито на дребни цветя с клаподан. От кюляфа му се спущаше един дебел, до една педя дълъг копринен гайтан; на гайтана висеше като пискюл една дебела, червена кадифена чушка, дълга до една педя, която се търкаляше по рамената му, когато си повиеше главата. Чушката го показваше, че е от бостанджиите. На гърба си имаше едно късо зелено, до пояса дълго фермене, обшито наоколо с три ката клаподанен гайтан, а на ръкавите, на колчаците и на умуза (плещите) – изработено ишлеме със златни цветя. Кръста му обвиваше широк, бял със златни цветя касан (персийски (аджемски) тарабулуз. Върху тарабулуза беше опасан от алена мешина, обшит със злато силяхлък, от който се подаваше една кама с филдишани черени, под която лъщяха тепетата (челата) на два сирмени пищова; под пищовите се подаваше харбия със сребърна дръжка и на дръжката на провезлото червена ремъчка. На ремъчката беше вързано едно писано огнило с две дупки за пръстите, а в средата един петел за развивание и завивание бурмите на чакмаците на пищовите и пушките. Край человека беше изправена една дълга каранфилка пушка, на която кондакът беше обшарен с бял седеф и теллии цветя чак до устата. Долнята страна на кондака – дипчика, беше облечен с червен сукнен калец, обшит с черно битме и клапуданени цветя, а от калеца висеше един копринен червен гайтан, на края на когото се държеше един голям пискюл от червена коприна, присукана със сирмени конци. На цялата цев на пушката бяха съразмерно осем бадемовидни сребърни белезици, а най-долният беше голям кез, позлатен.
На краката си имаше червени, широки, с остри носове, ковани ботуши, на които отгоре висяха две сирмени пискюлчета. Над ботушите му бяха сини сукнени шалвари, обшити със сирмени гайтани и с цветя около крачолите и около джебовете.
Той си бе запретнал ръкавите до лактите и копринената му тънка риза тук се видеше завита около ферменето. Дясната му ръка беше гола от лакътя до края на пръстите и всичката отгоре, чак додето се разделят пръстите, беше описана със сини цветя и турски букви, дупкани с игла и с барут, които никога не избеляваха, нито се измиваха.
Облегнат на пармаклъка на чардака, той често теглеше в устата си дима от голямото си кехлибарено меме (цица) и подир няколко минути го изпущаше из устата и носа си, който се издигаше и се кълбеше в тихия въздух над високия му кюляф. Той беше седнал в кьошето на източната страна на чардака на нова рогозка.
Цани Гинчев
„Зиналата стена”
Цитатът е изпратен от:
Александър Велков