Една от най-ярките черти на неговия характер беше склонността му към приключения и любовта към романтичното. Смел, решителен, дързък пред жените, той не за първи път рискуваше живота си при подобни обстоятелства.
…
Мускетарската униформа му седеше чудесно.
Тогава той беше на тридесет и пет години и с право минаваше за най-красивият благородник и най-изисканият кавалер във Франция и Англия.
Приближен на двама крале, изключително богат, всемогъщ в кралството, което разбунваше, когато поиска, и усмиряваше, когато пожелае, Джордж Вилиърз, херцог Бъкингамски, водеше толкова невероятен живот, че той в течение на векове учудва следващите поколения.
Самоуверен, сигурен в своето могъщество, убеден, че законите, които властват над другите хора, не могат да го засегнат, той вървеше право към целта, която си бе поставил, макар тя да беше така недосегаема и толкова ослепителна, че за всеки друг би било лудост дори да помисли за такова нещо.
Както вече казахме, Джордж Вилиърз застана пред едно огледало, пооправи къдрите на прекрасната си руса коса, които се бяха поомачкали под тежестта на шапката, засука мустаците си и с изпълнено от радост сърце, щастлив и горд, че настъпва моментът, който толкова дълго бе очаквал, се усмихна на образа си с чувство на гордост и надежда.
Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992
Подбор на описанието:
Валерия Вълева