Ханис Груър беше плешив, и то напълно. Нямаше и следа от косъм на главата си. Тя бе съвършено гола.
…
За космополитите на Земята се бе затвърдила представата, създадена от самите тях. Те бяха всепризнатите господари на Галактиката; високи, с бронзови коси и кожа, красиви, едри, сдържани, аристократични.
Накратко, те бяха като Р. Данил Оливо, като прибавим и човешката им природа.
А и повечето космополити, които изпращаха на Земята, наистина изглеждаха така; навярно нарочно са ги избирали за тази цел.
Но ето един, който би могъл да бъде и землянин. Той беше плешив. А и носът му бе деформиран. Съвсем леко наистина, но у космополитите и най-малката несиметричност биеше на очи.
Из „Голото слънце”
Айзък Азимов
Издателство „Христо Г. Данов”, 1984
Описание:
Валерия Вълева