Той беше дълъг-висок, дълголик, сух, чернозелен с длъг гърбав нос, с черна късо подстрижена брада, с черни мустаци, увиснали надолу от двете страни на брадата му. Очите му бяха черни, лъскави и потънали в главата; веждите – тънки, черни, устата средня големина, с бледозелени тънки устни. Всичкото му лице и навъсеният поглед го показваха, че е афионлия.
На главата си и той имаше дълъг остър кюляф, обвит над ушите му с голяма бяла чалма от бял тънък астар – той беше от Астарджиите. Неговите дрехи малко се отличаваха от първия – отличаваха се с това, че не бяха толкова обкичени със сирма и силяхлъкът му беше зелен. На силяхлъка си той имаше един белочерен сомкабзалия ятаган, два демиртепелии кобура, желязна харбия и едно малко филдишено цариградско белочеренче ножче под тях, за рязание. Над пищовите висеше бяло, с клабодан обшито по краищата джевре. Неговите ботуши бяха жълти. Над главата му на един кукест гвоздей, на един стълб на чардака, беше окачено едно шишане сирмадемири, седефлиено без калец. Белезниците на шишането бяха сребърни-позлатени и обшарени с цветя. Под шишането висеше една паласка, пълна с яалии фишеци и теллии куршуми. И той се беше облегнал на пармаклъка, но не пушеше, а държеше в ръката си сребърна кутия с два капака: под едина – емфие, а под другия – афион. Гърдите му бяха разгърдени и от двете страни около вълната се видеха краищата на цветята, както на първия на ръката – той беше шарен с барут и по гърдите; ръцете му не бяха запретнати и затова не се знае какво е било писано по тях.
Цани Гинчев
„Зиналата стена”
Цитатът е изпратен от:
Александър Велков