Картината „Голяма синя антропометрия“ на френския художник Ив Клайн е рисувана около 1960. Платното е над четири метра в дължина и е високо към три метра. Това, което представлява, е празно платно, върху което има петно син цвят. Петното е неопределимо – не прилича на нещо, разсипано отгоре, нито пък на случайно хвърлена с четката боя. Изглежда така, сякаш художника е намазал дланта си с гъста, тъмносиня боя, и после я е разнесъл по платното – първо нагоре, после надолу, после настрани. После е разтворил пръсти и го е разнесъл на още няколко места. Но, разбира се, за платно, което е толкова голямо, четката също е следвало да бъде по-голяма от длан. Ив Клайн всъщност е използвал цялото тяло на моделите си, за да им прави нов тип портрети – не на лицето или фигурата им, а на усещането, което добиваме за тяхното движение. Забележителни са две неща – първото е именно това усещане за движение, едва ли не за трептене на платното. Можеш да усетиш петното не като петно, а като белег, като знак за нещо, което се е случило там малко преди да го погледнеш. Другото впечатляващо е самото синьо. Ив Клайн е имал специална връзка с този тип синьо и е запълвал с него десетки платна през кариерата си. Синьото е толкова ярко и същевременно тъмно, че почти кара устата ти да се напълни със слюнка – изглежда сочно, или като нещо, което неудържимо искаш да докосваш. Може би заради това често пъти до неговите платна в музеите има големи надписи: „Докосването забранено“. Синьото и усещането за докосване за почти неуловими, почти извън думите.
Описание:
Севда