Франц, който беше клиничен патолог, родом от Валдените, няколко години по-възрастен от Дик, го посрещта на спирката. Беше сдържан и с осанка като на Калиостро, която контрастираше със смирения му поглед; беше от трето коляно на рода Грегоровиус – дядо му бе преподавател на Краплен, когато психиатрията е излизала от бездната на времето, за да стане наука. По характер беше горд, пламенен и стеснителен – ласкаеше се от мисълта, че е хипнотизатор. Първичното дарование на рода очевидно се бе поизчерпало, но Франц безспорно щеше да стане добър лекар.
„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура, 1980
Описанието изпрати:
Валерия Вълева