Нуждите на клиентелата се задоволяваха от две келнерки и един Глас. Едната се казваше Ейлин. Висока, хубава, жизнена, приветлива и доста разговорчива.
…
Ще ви досадя ли, ако повторя, че Ейлин беше хубава? Ако облече рокля за двеста долара и я видите с нея на великденско модно ревю, и вие ще побързате да кажете същото.
Клиентите на ресторанта бяха нейни роби. Тя можеше да обслужва шест маси наведнъж. По-припрените сдържаха своето нетърпение и се радваха на възможността да се полюбуват на пъргавата походка и грациозната й фигура. Наялите се поръчваха допълнително само и само да се наслаждават по-дълго на усмивката й. Всеки мъж – а в този ресторант жени влизаха рядко – се стараеше да й направи впечатление.
Ейлин умееше да си разменя шеги с десет клиента едновременно. И всяка нейна усмивка – сякаш патрон със сачми – попадаше в толкова сърца.
Из „Дебютът на Тилди”
О. Хенри
Издателство „Анубис”, 1994
Описание:
Валерия Вълева