„Драги ми господине“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

Драги ми господине беше много интересен врабец. Той седеше по цял ден на дървото и само чака нещо да се зададе, за да почне да му прави забележки. Това нещо няма значение какво е: каруца, човек, куче, жена, кола, снопи-той на всичко вика “драги ми господине“… Смрадовранката пристигна при него с всичките си хиляда и триста фльонги и със своето френско списание от 1903 година, а той, още преди да е казал добър ден, веднага я застъпва… Драги ми господине беше до такава степен бъбрица, че дори когато отиваше на лов за насекоми, тичаше по петите им и се караше с тях непрекъснато…“

И така, Драги ми господине е врабецът, сърдит на всички и всичко. Никой не може да му угоди.  Ако пък му угоди, той пак ще му е недоволен, затова че е успял. Сприхавият му характер и високомерие понякога наранява околните, както се случва със Смрадовранката, когато се отбива при него. Той й се присмива заради множеството й фльонги и заради четеното с гордост френско списание. Драги ми господине не осъзнава че неговото гнездо е за присмех, поради занемарения и неугледен вид. Но този мърморко не вижда по-далеч от носа си! Обект на негодуванието му са всички и всеки. Бягащите насекоми, те разбира се нямат елементарното възпитание да го дочакат за да ги хване, лястовиците, отнасящи плячката изпод носа му, та дори и вихрушката, вдигаща облаци прах и замърсяваща красивите му крила. Често неговата сърдита природа го тласка към беди, както когато ядосан и наперен се изправя сам срещу цяла войска. Тази войска се състои от войници, оръжия, хеликоптери и какво ли не и вероятно изпълнява учение, последвано от гърмежи, летящи снаряди, облаци дим и опасности…Сред цялата тази суматоха, Драги ми господине се изправя важно и започва люта кавга с всичко заобикалящо го. Смрадовранката едва не загива, поради своята кипрост и суета, заета да оправя  разбърканите си фльонги, насред цялата тази неразбория и едва не е отнесена от един снаряд. Кокетката оцелява, но френското й списание е унищожено. Това обаче не пречи на Драги ми господине да продължи да дава излаз на гнева си срещу случващото се. Все пак по някое време, врабецът решава, че трябва да напусне това опасно място, пък и има още стотици, хиляди неща с които да се занимае и същества на които да се кара, без да съзнава, че никой не се интересува особено от неговото сърдито държание. Смрадовранката страда по загубеното си списание, но все пак е успяла да научи от него, че Париж е столицата на Франция и че там се намира Айфеловата кула. Тя му съобщава важно тази информация, тъй като е засегната от неговото отношение.  От своя страна, Драги ми господине изобщо не се впечатлява, а продължава да мърмори за какво ли не, както и до сега.

Изображение: Картинката е в черно-бели цветове и изобразява момента в който Смрадовранката разлиства своето френско списание от 1903 година. Нарисувана е голяма разтворена книга, върху чиято корица се вижда цепнатина. Вероятно е разкъсана от много прелистване. Видно е, че списанието е доста старо и вероятно ценно. На рисунката то е разтворено и под него стърчат две крачета,  сякаш с поставени ботушки с токове, а две крила го държат отстрани здраво. Смрадовранката навярно е седнала, разтворила върху краката си списанието и съсредоточено чете. Тя е толкова малка, а списанието толкова голямо, че тя изобщо не се вижда зад разтворените му страници. Само подаващите се две крачета и две крилца издават кой е читателят и загатват нейното кокетство.  Около нея са врабците, а Запетайчето сякаш се е отправило към списанието с желание да надникне и да види съдържанието му. Драги ми господине наблюдава четящата Смрадовранка коментирайки с друга птица, а над тях безгрижно летят три двойки врабци.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова